Силният
Груйко Груйков бе крупен бизнесСВИн от втория по големина в нашата Свинария град – от известния с древното си минало Прасов див дол. За разлика от другите бизнесСВИНЕ, той притежаваше рядко интелигентна зурла и мънички, хитри оченца, които само с погледа си купуваха и продаваха всекиго и всичко. Много от достолепните прасета се чудеха как техният прочут съгражданин е натрупал първоначалния си капитал, докато в един прекрасен ден, изпълнен с ухание на прясно смлян фураж, самият Груйко Груйков не пожела да даде изявление по този наболял въпрос от своята медийна кочина. Той поглади рядката си четина с крайчеца на златна писалка, подарена му от прАСИдента на страната, отърка широкия си гръб, подплатен с дебел слой сланина, в облегалката на тежък кожен фотьойл, който му бе изпратен с куп благодарности от председателя на партия Ред Завинаги в Свинария и изгрухтя по неповторим начин – изискано и запомнящо се, в стил ПРЪЦкоко:
-Помните ли голямата икономическа криза?
-Коя? Първата, втората, третата или последната? – осмели се да попита с тактично изгрухтяване изявената журналистка Прасия Сиянова.
-Първата, разбира се, когато много свине опънаха опашчици от глад – побърза да поясни господин Груйков.
-Как да не я помним?! Хлъц-грух, грух-хлъц, хлъц-грух… - прочувствено се засополиви достопочтената Прасия.
-Е, тогава в нашата Свинария бе внесена царевица от далечна презокеанска страна. Благодарение на това, аз не само оцелях, но и продължих напред! – важно се изпъчи Груйков.
-Но тогава седемте ми братчета и сестричета напуснаха този свят от глад и сега сигурно ни гледат някъде от небето, а двете - с мама, бяхме останали само кожа и кости… Как така Вие не само оцеляхте, но и продължихте напред?
-Защото в моята глава има ум, за разлика от някои други, които са кухи като презрели тикви! Когато зурлата ми надуши лапачка, мозъкът ми заработва с бясна скорост – суперкомпютрите ряпа да ядат пред него!
-Аха, разбирам! Затова сега предлагате да помогнете на изстрадалата Свинария – у вас бликат Нови Сили, породени от изкльопването на вносната царевица.
-Така е. Аз съм изпълнен с добри намерения, вярвайте ми! Само свободен бизнесСВИН като мен би могъл да изрине до основи скъпата ни кочина! А сега хич и не се помайвайте – пуснете химна и станете на крака, с Нови Сили, напред и нагоре към небесния простор, ура, ура, ура!
© Росица Танчева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
-
Браво!
-
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.114351.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/02b4305c61f63240b31c9cfb9f715bf5.gif" border="0" /></a>
-
Точно и добре написано.
-
-Е, тогава в нашата Свинария бе внесена царевица от далечна презокеанска страна. Благодарение на това, аз не само оцелях, но и продължих напред! – важно се изпъчи Груйков.
Смешно-тъжна или тъжно-смешна - истината е такава!
И понеже работя на подобно възлово място, сама виждам как се изнася качествено, а се внася боклучаво зърно за фураж с цел изхранване на населението!
Обаче... възприех го откъм смешната страна!
Поздравяви, Роси! -
Ама ме разсмя с този БИЗНЕССВИН!
Страхотна сатира!
Поздрав! -
Ура и от мен...
Майсторско, Роси! -
Доста се посмях! Поздрави!
-
актуално...усмихна ме, някак тъжно.
много хубав разказ.
Роси, сърдечно. -
Браво
-
Ха-ха. Посмях се от сърце!
Браво, Роси -
Eх, че хубав злободневен фейлетон, браво, Роси!
-
Поздравления, Роси!
-
Учудих се, че и трето око не му се е отворило с нови прозрения за напред и по-добро!Хахаха!С поздравления, Роси!
-
"-Помните ли голямата икономическа криза?
-Коя? Първата, втората, третата или последната?"
тук много се смях...поздрав,Росе
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
