6 февр. 2011 г., 10:12

Силният

1.4K 1 15
2 мин за четене

 

              Груйко Груйков бе крупен бизнесСВИн от втория по големина в нашата Свинария град – от известния с древното си минало Прасов див дол. За разлика от другите бизнесСВИНЕ, той притежаваше рядко интелигентна зурла и мънички, хитри оченца, които само  с погледа си купуваха и продаваха всекиго и всичко. Много от достолепните прасета се чудеха как техният прочут съгражданин е натрупал първоначалния си капитал, докато в един прекрасен ден, изпълнен с ухание на прясно смлян фураж, самият Груйко Груйков не пожела да даде изявление по този наболял въпрос от своята медийна кочина. Той поглади рядката си четина с крайчеца на златна писалка, подарена му от прАСИдента на страната, отърка широкия си гръб, подплатен с дебел слой сланина, в облегалката на тежък кожен фотьойл, който му бе изпратен с куп благодарности от председателя на партия Ред Завинаги в Свинария и изгрухтя по неповторим начин – изискано и запомнящо се, в стил ПРЪЦкоко:

                -Помните ли голямата икономическа криза?

                -Коя? Първата, втората, третата или последната? – осмели се да попита с тактично изгрухтяване изявената журналистка Прасия Сиянова.

                -Първата, разбира се, когато много свине опънаха опашчици от глад – побърза да поясни господин Груйков.

                -Как да не я помним?! Хлъц-грух, грух-хлъц, хлъц-грух… - прочувствено се засополиви достопочтената Прасия.

                -Е, тогава в нашата Свинария бе внесена царевица от далечна презокеанска страна. Благодарение на това, аз не само оцелях, но и продължих напред! – важно се изпъчи Груйков.

                -Но тогава седемте ми братчета и сестричета напуснаха този свят от глад и сега сигурно ни гледат някъде от небето, а двете - с мама, бяхме останали само кожа и кости… Как така Вие не само оцеляхте, но и продължихте напред?

                -Защото в моята глава има ум, за разлика от някои други, които са кухи като презрели тикви! Когато зурлата ми надуши лапачка, мозъкът ми заработва с бясна скорост – суперкомпютрите ряпа да ядат пред него!

                -Аха, разбирам! Затова сега предлагате да помогнете на изстрадалата Свинария – у вас бликат Нови Сили, породени от изкльопването на вносната царевица.

                -Така е. Аз съм изпълнен с добри намерения, вярвайте ми! Само свободен бизнесСВИН като мен би могъл да изрине до основи скъпата ни кочина! А сега хич и не се помайвайте – пуснете химна и станете на крака, с Нови Сили, напред и нагоре към небесния простор, ура, ура, ура!

               

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.114351.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/02b4305c61f63240b31c9cfb9f715bf5.gif" border="0" /></a>
  • Точно и добре написано.
  • -Е, тогава в нашата Свинария бе внесена царевица от далечна презокеанска страна. Благодарение на това, аз не само оцелях, но и продължих напред! – важно се изпъчи Груйков.

    Смешно-тъжна или тъжно-смешна - истината е такава!
    И понеже работя на подобно възлово място, сама виждам как се изнася качествено, а се внася боклучаво зърно за фураж с цел изхранване на населението!
    Обаче... възприех го откъм смешната страна!
    Поздравяви, Роси!

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...