Мастилото на мрака се сгъстява и изсъхва като кръв от стара рана. Сърцето удря тъпо в тъмното, забравен часовник на ръката на мъртвец. Нощта въздъхва мразовито и болезнено. Светлината от тънката част на луната напомня на отблясък по ръба на висящо във въздуха острие. Небето е ясно и черно, без звезди.
Тихо и болезнено студено като бич в ръката на изкусен, методичен мъчител.
В такава нощ децата треперят, скрити през глава под одеялото, докато суеверните им майки драскат мрака с шепот под разпятието на стената в спалните си; охладнелите пръсти на старците стискат чаши концентриран алкохол с малкото сила, останала в тях; бездомникът кашля кръв в треперещите си просешки ръце зад ъгъла.
Само пияният безсрамник смело криволичи по средата на празната улица, несвързано крещи проклятия и закани, сякаш да сплаши собствената си апатична сянка. Крещи и плюе под хладния бетон на мрака.
Подминавам го и продължавам да крача към подгизналата в жълтеникава електрическа светлина сграда в далечината.
Мислите текат бавно в уморената ми глава, сгъстяват се и натежават, като скована от мраз река... мъчително бавно. Стоманена река в безлюдната гранитена пазва на града. Безличен странник, захвърлен в симфонията на тъмнината.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.