Симфония на тъмнината
991
0
1
1 min reading
Мастилото на мрака се сгъстява и изсъхва като кръв от стара рана.
Сърцето удря тъпо в тъмното, забравен часовник на ръката на мъртвец.
Нощта въздъхва мразовито и болезнено.
Светлината от тънката част на луната напомня на отблясък по ръба на висящо във въздуха острие.
Небето е ясно и черно, без звезди.
Тихо и болезнено студено като бич в ръката на изкусен, методичен мъчител.
В такава нощ децата треперят, скрити през глава под одеялото, докато суеверните
им майки драскат мрака с шепот под разпятието на стената в спалните си;
охладнелите пръсти на старците стискат чаши концентриран алкохол с малкото сила, останала в тях; бездомникът кашля кръв в треперещите си просешки ръце зад ъгъла.
Само пияният безсрамник смело криволичи по средата на празната улица, несвързано крещи проклятия и закани, сякаш да сплаши собствената си апатична сянка.
Крещи и плюе под хладния бетон на мрака.
Подминавам го и продължавам да крача към подгизналата в жълтеникава електрическа светлина сграда в далечината.
Мислите текат бавно в уморената ми глава, сгъстяват се и натежават, като скована от мраз река...
мъчително бавно.
Стоманена река в безлюдната гранитена пазва на града.
Безличен странник, захвърлен в симфонията на тъмнината.
Сърцето удря тъпо в тъмното, забравен часовник на ръката на мъртвец.
Нощта въздъхва мразовито и болезнено.
Светлината от тънката част на луната напомня на отблясък по ръба на висящо във въздуха острие.
Небето е ясно и черно, без звезди.
Тихо и болезнено студено като бич в ръката на изкусен, методичен мъчител.
В такава нощ децата треперят, скрити през глава под одеялото, докато суеверните
им майки драскат мрака с шепот под разпятието на стената в спалните си;
охладнелите пръсти на старците стискат чаши концентриран алкохол с малкото сила, останала в тях; бездомникът кашля кръв в треперещите си просешки ръце зад ъгъла.
Само пияният безсрамник смело криволичи по средата на празната улица, несвързано крещи проклятия и закани, сякаш да сплаши собствената си апатична сянка.
Крещи и плюе под хладния бетон на мрака.
Подминавам го и продължавам да крача към подгизналата в жълтеникава електрическа светлина сграда в далечината.
Мислите текат бавно в уморената ми глава, сгъстяват се и натежават, като скована от мраз река...
мъчително бавно.
Стоманена река в безлюдната гранитена пазва на града.
Безличен странник, захвърлен в симфонията на тъмнината.
© Серафим All rights reserved.
