Дни, месеци, години летят като чайки. Стрелват се за миг в небето, и вече са изчезнали зад хоризонта. Само прибоят е вечен, като времето и живота.
На бившите дипломатически кортове всичко се беше променило. Да, беше на същото място в Борисовата градина, но както името на градината беше вече друго, така и хората които тичаха след малката топка бяха съвсем други. Еди седеше на дървената пейка край кортовете, наблюдаваше играта на непозната двойка. Наблюдаваше грациозните движения на младо момиче с дълги черни коси, вързани на конска опашка, и чертите на лицето й изведнъж се промениха като на анимационен филм. Наблюдаваше непозната девойка с черти на една друга, която, преди много години беше събудила в него необикновени чувства. Еди затвори очи, и когато след няколко секунди отново ги отвори, момичето отново беше непознато.
Напоследък беше зачестил посещенията си на кортовете. Но не за да играе. Обикновено идваше в неделя към 11. Сядаше на някоя масичка с чашка кафе и наблюдаваше играта ...