Това се случи точно преди 43 години. Беше петък - 4 март 1977г. С моя близък приятел - Лазар Томов - сега виден адвокат /завършил и международно корабно право в Льовен/, понастоящем представляващ държавата в чужбина за значими арбитражни дела, се прибирахме около 17 часа по ул.Иван Асен II. Бяхме в района на т.нар. "Арт клуб", едно чудесно кафене, което тогава още не съществуваше като такова, а представляваше гаража на Пешо, който поправяше в него велосипеди. Държа да подчертая, че този Пешо не е онзи от вица, характеризиращ много точно какво всъщност ни донесе комунизма. Виц, в който се разказва следното:

"Преди 9 септември 1944г. си вървиш по улицата и виждаш табела с надпис "Пешо". Влизаш вътре и гледаш - колбаси. След 9 септември 1944г. си вървиш по улицата и виждаш табела с надпис "Колбаси". Влизаш вътре и гледаш - Пешо!"

Та точно в упоменатия район - на 4 март 1977г., се бе стълпотворила милиция. Наоколо бе черно от народ. Бяха докарани и служебни едри породисти кучета. Няколко милиционерски камионетки бяха блокирали уличното движение. С Лазар закиризихме какво точно се случва. През гъстата тълпа успяхме да зърнем как в кооперацията зад гаража на Пешо влизат милиционери и цивилни. Пиле не можеше да прехфръкне в дворното пространство на тази кооперация. Прекарахме цял час глождени от любопитство, но нищичко не можахме да научим, както впрочем не научи и тълпата около нас. Накрая си тръгнахме и Лазар ме покани да поиграем шах у тях. Аз съм го учил да играе шах и докато беше мой дебютиращ ученик му давах топ в аванс при игра на blind. Но когато той се завърна от Льовен, бе значително израснал в шаха и вече играехме на равни начала. Лазар твърдеше, че великият българин Христо Ботев бил изучаван в международното корабно право като ярък пример за международен корабен тероризъм, по причина, че е отвлякъл караба "Радецки". Разбира се в правото не се интерисуват от благородните мотиви за едно такова деяние и точно по тази причина юристите са ми били винаги дълбоко подозрителни, а "справедливостта" в правото няма нищо общо с божията справедливост. И така, в този знаменатален ден, започнахме с Лазар нашия шахматен блиц маратон. Играехме на 5 минути за партия с часовник ГАРДЕ. Тези часовници са много удобни за блиц, защото имат дълги флагчета и можеш да проследиш съвсем визуално колко време ти остава. Блицът е особен вид шах. При него, ако не получиш мат в рамките на 5-те минути, а флагчето на противника ти падне първо, този противник губи партията по време, независимо от това дали позицията му е печеливша. Затова и играта е особено завладяваща и драматична. Създават се ситуации на истинска паника и дори един много силен шахматист, в стремежа си да се спаси от изтичане на времето и изпадане в цайтнот, може да извърши безумни грешки. Лазар се нуждаеше от повече време за обмисляне на ходовете си и аз се възползвах от това обстоятелство психологически, печелейки партия след партия по време. В надеждата си да спечели поне една партия срещу мен той можеше да играе безкрай. Затова нерядко с него осъмвахме пред шахматната дъска. Някъде около 21 и 20 часа бях близко до това да му обявя мат в една от поредните партии блиц, но точно в този момент шахматната дъска започна да се клати и част от фигурите изпопадаха. Клатеше се цялата маса, на която стоеше дъската. Аз извиках на Лазар: Веднага спри да клатиш масата. Той ми отвърна - не я клатя аз. И точно тогава усетих, че цялата къща мощно се люлееше. Стените й скърцаха. С възгласа - земетресение и двамата се спуснахме панически да бягаме навън. Минахме през антрето и там видяхме майката на Лазар - леля Агнес. Тя имаше норвежки произход. Беше блондинка, обладаваща удивително спокойствие. Почти й изкрещях:

Земетресение, лельо Агнес, да бягаме!

Но тя хладнокръвно отговори:

Вие бягайте, аз отивам да спя.

И с невъзмутимо спокойствие хлътна в спалнята си. С Лазар панически се спуснахме по стълбището и се озовахме на улицата. Цялата улица се люлеше и се чуваше зловещ подземен шум. Чу се трясък и коминът на насрещната къща падна. Имах чувствато, че съм моряк на палубата на кораб при силно вълнение. Погледнах родната си къща и видях, че и тя се люлее. Вътре бяха майка ми и баща ми, но още не бяха успели да излязат на улицата. Твърде скоро улиците почерняха от уплашени хора. Всичко беше като в сън, от който е трудно да се събудиш. Преживявал съм и преди земетресения, но смея да ви уверя, че това продължи доста дълго. Точно когато имах усещането, че къщите ще започнат да падат като наредени вертикално карти, трусовете спряха. Убедих се, че родителите ми са добре и превъзбудени с Лазар заскитахме по улиците. Така достигнахме до гаража на Пешо. Нямаше и помен от милицията. С Лазар си разменихме реплика от рода на:

Ченгетата са се омели.

И точно тогава усетих върху рамото си силен натиск от нечия ръка. Очевидно и Лазар беше усетил същото, защото и двамата се извърнахме назад едновременно. Пред нас стоеше висок, здрав мъж в цивилно зелено облекло и с много неприятно - заплашително изражение на лицето. Той каза императивно:

Дайте си документите.

После прибра паспортите ни и изстреля лаконично:

Тръгвайте пред мен.

Останахме слисани, но нямахме избор. Мъжът ни вкара във входа на кооперацията, пред която през този късен следобяд бяхме прекарали толкова време. Позвъни на една врата на 3-я етаж. Вратата се отвори и попаднахме в един хол тъпкан с ченгета. Униформени и цивилни. Имаше едно плешиво ченге на възраст около 47 години с безкрайно неприятно изражение на лицето, годно да играе в произволен холивудски екшън ролята на водещо ченге. Незабавно схванах, че това е главният ченгешки бос. Цивилният, който ни арестува му каза:

Току-що ги спипах - говореха за нас.

Преди да започнат да ни обискират, главното ченге каза:

Вдигнете си крачолите.

Лазар по онова време ходеше с недопустима за социализма дълга коса и имаше вид на същински битник. Абсолютно немарливо и в негов стил, с обувката на единия си крак, се опита да повдигне крачола на панталона на другия. Но получи оглушителен удар по врата и гневната реплика:

Не така, келеш!

В този момент видях районният милиционерски инспектор Агайн. С него аз и Лазар се познавахме. Слава богу, че беше там, защото иначе не зная какво би се случило с нас. Агайн се обърна към шефа и каза:

Не са тия. Единият е синът на доктора /и ме посочи с ръка/, а другият е синът на адвокат Томов /бащата на Лазар беше също адвокат/. - Тези са добри момчета. Пускай ги да си вървят.

С видима неохота ченгето шеф даде знак да бъдем освободени и цивилният, който ни арестува, ни върна паспортите и изведе на улицата с думите:

Надявам се, че не сме ви накърнили с нещо.

После ни освободи. Впоследствие разбрахме, че във въпросната кооперация живеел виден тв журналист, който прибирайки се вкъщи заварил непознат мъж в дома си. Същият извадил пистолет и стрелял по него, а след това избягал. За щастие не го ранил, но ченгетата разследваха опит за убийство.

Този ден ще остане двойно паметен за мен. Станах свидетел на едно от най-силните земетресения пратени ни от Вранча планина и бях арестуван, заедно с Лазар, по подозрение в опит за убийство. Какво повече е необходимо, за да бъде запомнен един петък, дори той да не е 13-то число?!

Моя позната - поетеса, завърши едно свое стихотворение по следния начин:

"Вранча се пробуди от термитите на непознати знаци!"

И беше съвършено права.

П.П. След това силно заметресение в родната ми къща се образува дълга вертикална пукнатина. От година на година тя се разширяваше. Това наложи през 2007 година да съборя родния си дом, нещо което направих със свито сърце, защото под развалините оставих безброй свидни спомени от детството. Днес, на същото място се издига кооперация, която ненавиждам от дъното на сърцето и душата си, но която се пръкна по чисто житейска принуда.