Obra no adecuada para menores de 18 años
Не сме си определяли график за срещи, но винаги с последната среща се питахме '' Ако сме свободни, да се видим...''
- Ти каза, че си тук заради вашите, в къщата нали - попита Лили уж случайно заинтересувана и присви устни - А онази таванската стаичка стои ли още...Знаеш ли, тогава като ученици, колко хубаво ни беше да се разхождаме голи из стаята без срам... Знаеш ли, колко ме беше срам, неудобно, когато изцапахме чаршафите с кръв, срамно и горда, че съм вече жена. А после срамът изчезна, беше като необходимост.
- О, разбира се, стои си, ние семейството живеем в модерните къщи, само бетон, алуминий и стъкло - засмях се - Даже онази раздрънкана китара, дето ти пригласях, още си стои.
- А ще може ли някога да я видя - шепнеше тя замечтано
- От теб зависи, и без това нашите не драпат до тавана - засмях се отново - Когато искаш и кажеш, само малко да освежа завивките и килима
- Наистина ли - попита и наведе срамежливо глава.
Лили сякаш се бе къпала в парфюм. На талази, на талази идваха парфюмените облаци при всяко нейно движение из стаята. Е да, сега доста понаедряла, и стаичката изглеждаше по-малка.
Тя притваряше очи, сякаш да си спомни нещо, усмихваше се потайно, пристъпваше крачка-две.
- И голямото нощно шкафче е тук...Оставях си очилата да не се счупят като се боричкаме, после ги слагах да видя колко е голям , и не стисках очи да не ги опръскаш, очилата ме пазеха...
Извадих я от спомените, те са минало, ще се помъчим за нещо ново.
Зацелувах едрата й пазва, измуших блузата, 1,2 , 3 копченца отзад ги придържаха,... като камъни от торба се изсипаха, едри и вече уморени и отпуснати. Понечи и ги закри с присвита ръка, цип и копче на панталоните,...помогнах им да се свлекат надолу. Ластикът на бикините поддържаше изкочилото коремче и пухкавки странични образувания. Намерих ластика, проврях ръка под него, напипах мекички полукълба, бикините тръгнаха надолу. Тръпнещи свивки, пулсиращо хълмче.
Тя се празкрачи малко, погалих я нежно, прибра крака.
Бавно, бавно бикините слезнаха под коленете. Свитата й ръка още пазеше горе, другата покорно отпусната по тялото. Най на края бикините лежаха покорно на килима. Тръгнах нагоре и с устни опипвах тялото й отпред, ръцете ми го правеха отзад.
Езикът ми гъделичкаше пъпа й, тя потрепери.
А лакетът пазач, продължаваше да пази. Прескочих ги.
Устните й ухаещи на червило, сочни и плътни, езикът ми намери пролука между тях.
Зацелувахме се страсно...
През очилата, гримираните й очи ме гледаха любопитно.
- Така не е честно, аз с дрехите, ти без дрехи - шепнех в ухото й.
- Срам ме е,... срам ме е да те пипна, да те гледам. Ти с такава нежност ме разсъблече, срам ме е да си пусна ръката - отвръщаше на шепота ми тя
Погалих свитата й ръка, част от нещата които прикриваше..
Свалих очилата и ги поставих на нощното шкафче, нежно допрях устни по очите й.
Свитата й ръка се отпусна, протегна се и погали лицето, косата ми. После се пъхна под яката на ризата ми и бавно заразкопчава. Другата й ръка вече опипваше на голо., езичето й си играеше по плещите ми. Дънки и боксерки отидоха по дяволите заедно.
Нежните й пръстчета го докосваха, устните ни отнови жадно се целуваха.
Съзнателно или не, с език я подканих. Бяхме онемели. Само дишахме учестено като уморени коне.
Устните й тръгнаха надолу, дланите на ръцете й изоставаха по плащите ми. Намери го.Гризна нежно няколко пъти. Хареса ли й само с устни,... нее, ръката й търсеше по шкафчето очилата.
Погледна секунда, две, поразмачка го еротично. Бяхме готови.Малко по-тромаво се нагласихме на леглото, стон възвести, че сме един в друг.
Едрите й гърди, корем, бедра играеха в унисон любовната игра.
После викаше, крещеше нещо в екстаз, потръпваше с цялото си тяло. Междукрачието й се стягаше и разпускаше, отпусна се умаляла, само потръпваша...
Усещах се как лавата от вулкана тръгва, поспря за миг да набере сила и мощно изригна в нея.
Очилата от нощното шкафче ни гледаха зависливо.
И след банята лежахме отново чисто голи. Пощипвах гальовно пъпките на едрите й гърди, пощипвах сланинките по кръста й, галех бедрата и междукрачието, мълчаливо и в захлас.
Какво бе направило времето на човек без стимул, без мерак за живот.
Сякаш разбрала мислите ми
- Срам ме е, срам ме е от себе си, всеки допуска грешки в живота си, пада, изправя се и продължава напред,... а аз се предадох, отпуснах се, занемарих се - сякаш на себе си говореше Лили
- Хайде, сегни се, имаш време
- Срам ме е, че преди много години не повярвах в теб, после в мъжа си,... а , дали вярвам в себе си, или просто съм обладана от книги, телевизия, от измишльотините им за живота. Ето от едно моментно увлечение, останах и без дъщеря, какво да я виня.
Погалих за утеха нежно лицето, косата, голото й рамо.
- Благодаря ти. Мислех си, че съм изгубила и чувството за любов, за обич,... ти ми го възвърна. Не се притеснявай, никой няма да научи за нас.
Срещахме се още няколко пъти в таванската стаичка. И двамата знаехме и разбирахме, че че само утоляахме една жажда и не таяхме никаква скрита надежда.
В главата ми прескачаше някаква дочута сентенция
'' Жените истински се срамуват 4 пъти...
първи път - Когато загубят девствеността си,
втори път - Когато имитират, че я загубват,
трети път - Когато й платят,
четвърти път - Когато си плати сама... ''
.......................................край................
© Petar stoyanov Todos los derechos reservados
Благодаря ти.