Не сме си определяли график за срещи, но винаги с последната среща се питахме '' Ако сме свободни, да се видим...''
- Ти каза, че си тук заради вашите, в къщата нали - попита Лили уж случайно заинтересувана и присви устни - А онази таванската стаичка стои ли още...Знаеш ли, тогава като ученици, колко хубаво ни беше да се разхождаме голи из стаята без срам... Знаеш ли, колко ме беше срам, неудобно, когато изцапахме чаршафите с кръв, срамно и горда, че съм вече жена. А после срамът изчезна, беше като необходимост.
- О, разбира се, стои си, ние семейството живеем в модерните къщи, само бетон, алуминий и стъкло - засмях се - Даже онази раздрънкана китара, дето ти пригласях, още си стои.
- А ще може ли някога да я видя - шепнеше тя замечтано
- От теб зависи, и без това нашите не драпат до тавана - засмях се отново - Когато искаш и кажеш, само малко да освежа завивките и килима
- Наистина ли - попита и наведе срамежливо глава.
Лили сякаш се бе къпала в парфюм. На талази, на талази идваха пар ...