Телефонът. Дори не поглеждам.
- Ало?
- Здравей, миличка!
Изтръпнах. Сърцето ми лудо заби, краката ми се подкосиха. Глас, толкова мил и запечатан в сърцето ми. Глас, нечуван толкова дълго. Кога минаха 5 години?
- Ели?
- Тук съм! Не знам какво да кажа... Здравей!
- Здравей! Как си, миличка?
Наистина как съм? Добре? До преди миг си мислех, че съм добре. Но сега? Спомени нахлуха в главата ми. Болката и надеждата, които бях скътала дълбоко в себе си, се върнаха.
- Въпросът ти, толкова кратък и уж толкова елементарен, се оказва голямо препятствие и предизвикателство за мен. До преди секунда мислех, че съм добре... Животът се ниже - монотонно и всекидневно.... Здрава съм! Децата са здрави... Но сега се замислих, щастлива ли съм? До преди 5 години бях щастлива. Сега? Не знам! Ти как си?
- Добре съм. Мога ли да те видя?
Можеш ли да ме видиш? Боже! Извини ме, че теб потърсих за опора в този миг, но думите му ме олюляха, загубих твърдост под краката си, загубих представа коя съм и къде съм. Исках да изкрещя „ДА!”, но го казах толкова тихо, че дори аз не чух гласа си.
Изведнъж всичко изчезна, главата ми се изпразни и в мен остана само ТИ. Изпълни цялата ми същност... Очите ти - с малките искрици в тях... Устните ти - плътни и изкусителни... Усмивката ти - завладяваща и покоряваща.
Не помня нищо до срещата ни. Помня само едно – мисълта за теб... Изведнъж милото лице се появи пред мен и всичко друго загуби смисъл - не съществуваше нищо и никой, времето спря. Като в сън видях как се приближаваш към мен, ръцете ти обгърнаха лицето ми и ме целуна - толкова леко, нежно и мило, толкова поглъщащо ме. Не можех да преценя реалност ли е или сън, мечтание ли си ти или си истински? Тялото ми не ме слушаше и започнах леко да се свличам надолу.... Потъвах в мъгла и в... теб. Ти ме прегърна, ръцете ти вече бяха около кръста ми и ме държаха здраво, в очите ти се четеше уплаха.
"- Ели?! Добре ли си?!"
Чувах гласът ти толкова отдалеч. Страхът се плъзна по вените ми. Нееееее, не е истина, пак съм си го измислила. Отново мечти и въображаеми Любови. И този Страх - стисна ме здраво за гърлото,  дъх не можех да си поема. Мисълта, че ей сега ще се опомня и ще разбера, че всичко е лъжа, ме задушаваш. Една сълза се спусна по лицето ми, след нея втора, и трета....
Изведнъж мъглата започна да се разсейва и усетих здравата ти прегръдка. Притиснах се към теб и се стаих... Истински си!!!
- Миличка?!
- Добре съм... Вече съм добре! Тук си!

"Обичам те!"...
Думите ти кънтяха в главата ми. Споменът за всяка една целувка, за всяко едно докосване, чувството беше неописуемо... Сливане...
Отдадохме се на онзи миг, в който бяхме заедно - един до друг, един във друг... Встрани от целия свят, само ние двамата имахме значение... Запечатах в себе си всяка частица от теб, всяка бръчица, всяка усмивка, всяка сълза... Днес - тук и сега!
А утре?... Не знам...