5.05.2012 г., 16:25

Среща

577 0 0
2 мин за четене

Телефонът. Дори не поглеждам.
- Ало?
- Здравей, миличка!
Изтръпнах. Сърцето ми лудо заби, краката ми се подкосиха. Глас, толкова мил и запечатан в сърцето ми. Глас, нечуван толкова дълго. Кога минаха 5 години?
- Ели?
- Тук съм! Не знам какво да кажа... Здравей!
- Здравей! Как си, миличка?
Наистина как съм? Добре? До преди миг си мислех, че съм добре. Но сега? Спомени нахлуха в главата ми. Болката и надеждата, които бях скътала дълбоко в себе си, се върнаха.
- Въпросът ти, толкова кратък и уж толкова елементарен, се оказва голямо препятствие и предизвикателство за мен. До преди секунда мислех, че съм добре... Животът се ниже - монотонно и всекидневно.... Здрава съм! Децата са здрави... Но сега се замислих, щастлива ли съм? До преди 5 години бях щастлива. Сега? Не знам! Ти как си?
- Добре съм. Мога ли да те видя?
Можеш ли да ме видиш? Боже! Извини ме, че теб потърсих за опора в този миг, но думите му ме олюляха, загубих твърдост под краката си, загубих представа коя съм и къде съм. Исках да изкрещя „ДА!”, но го казах толкова тихо, че дори аз не чух гласа си.
Изведнъж всичко изчезна, главата ми се изпразни и в мен остана само ТИ. Изпълни цялата ми същност... Очите ти - с малките искрици в тях... Устните ти - плътни и изкусителни... Усмивката ти - завладяваща и покоряваща.
Не помня нищо до срещата ни. Помня само едно – мисълта за теб... Изведнъж милото лице се появи пред мен и всичко друго загуби смисъл - не съществуваше нищо и никой, времето спря. Като в сън видях как се приближаваш към мен, ръцете ти обгърнаха лицето ми и ме целуна - толкова леко, нежно и мило, толкова поглъщащо ме. Не можех да преценя реалност ли е или сън, мечтание ли си ти или си истински? Тялото ми не ме слушаше и започнах леко да се свличам надолу.... Потъвах в мъгла и в... теб. Ти ме прегърна, ръцете ти вече бяха около кръста ми и ме държаха здраво, в очите ти се четеше уплаха.
"- Ели?! Добре ли си?!"
Чувах гласът ти толкова отдалеч. Страхът се плъзна по вените ми. Нееееее, не е истина, пак съм си го измислила. Отново мечти и въображаеми Любови. И този Страх - стисна ме здраво за гърлото,  дъх не можех да си поема. Мисълта, че ей сега ще се опомня и ще разбера, че всичко е лъжа, ме задушаваш. Една сълза се спусна по лицето ми, след нея втора, и трета....
Изведнъж мъглата започна да се разсейва и усетих здравата ти прегръдка. Притиснах се към теб и се стаих... Истински си!!!
- Миличка?!
- Добре съм... Вече съм добре! Тук си!

"Обичам те!"...
Думите ти кънтяха в главата ми. Споменът за всяка една целувка, за всяко едно докосване, чувството беше неописуемо... Сливане...
Отдадохме се на онзи миг, в който бяхме заедно - един до друг, един във друг... Встрани от целия свят, само ние двамата имахме значение... Запечатах в себе си всяка частица от теб, всяка бръчица, всяка усмивка, всяка сълза... Днес - тук и сега!
А утре?... Не знам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...