Среща с морето-4
2 мин за четене
Влакът потегли,тя се отпусна на седалката ,затвори очи и сякаш колелетата и нашепваха-забрави,забрави...Няма да забравя,не мога да забравя..и се унесе в дрямка.Сънува морето как я поглъща,а после родните мили поля,които бяха зелени и сочни особено през пролетта.
Чувстваше се окрилена и щастлива,когато изведнъж дочу някой да зове името и"Ния,Нияяяяяяяяяяя'.Стресна се и се събуди.Гласът от съня и бе на Павел,огледа се и позна гарата на собствения си град.Нима бе проспала целия път на връщане.Разтри очите си ,слезе от влака и се запъти към едно такси.
Вече в таксито Ния включи телефона си и видя,че имаше 5 повиквания от Павел.Слезе от таксито и тъкмо щеше да набере номера му,когато телефонът и звънна.
-Да,как си Павле,кажи ми какво правиш.
-Ти си идвала нали,ти беше тук с мен,ти....Ния отначало мислех,че сънувам,но твоят парфюм още се носи тук и косите ти в леглото ми...Не съм сънувал,нали...Обичам те ,Ния,обичам те!
-Не си сънувал .И аз те обичам!
-А сега ,какво ,какво да правя?Когато се събудих и усетих парфюма ти и когато видях няколко косъма от косите ти в леглото ми,щях да се побъркам,излязох и отидох на плажа,мислех,че ще си там,после те виках,виках те...
-Зная,защото чух гласът ти.Щастлив си?Аз да!
-По щастлив не съм бил Ния,но съм и малко объркан.Искам те все повече и повече.
-Щастието е миг Павле,запази го!Нека се радваме на мигът който ни е даден.Бъди доволен от настоящето и се надявай на бъдещето,не съжалявай за отминалото!
-Обичам те Ния,така както никога не съм обичал!Бъди щастлива!
-И аз ,и аз те обичам !Радвай се истински на щастието и ти!
-Чао мила!
-Чао Павле!
Ния затвори телефона,усмихна се а от очите и капнаха две тихи и кротки сълзи от щастие .
....................................................................................
Павел нарисува много картини вдъхновен от любов.Направи много хубави изложби,бе поканен в Париж на изложбата на най-добрите европейски художници.
Ния завърши романа си "Нежна любов".Остана със семейството си,детото и съпруга си,когото обичаше.
А дали се е връщала при морето оставам на вас да решите и гадаете...
Чувстваше се окрилена и щастлива,когато изведнъж дочу някой да зове името и"Ния,Нияяяяяяяяяяя'.Стресна се и се събуди.Гласът от съня и бе на Павел,огледа се и позна гарата на собствения си град.Нима бе проспала целия път на връщане.Разтри очите си ,слезе от влака и се запъти към едно такси.
Вече в таксито Ния включи телефона си и видя,че имаше 5 повиквания от Павел.Слезе от таксито и тъкмо щеше да набере номера му,когато телефонът и звънна.
-Да,как си Павле,кажи ми какво правиш.
-Ти си идвала нали,ти беше тук с мен,ти....Ния отначало мислех,че сънувам,но твоят парфюм още се носи тук и косите ти в леглото ми...Не съм сънувал,нали...Обичам те ,Ния,обичам те!
-Не си сънувал .И аз те обичам!
-А сега ,какво ,какво да правя?Когато се събудих и усетих парфюма ти и когато видях няколко косъма от косите ти в леглото ми,щях да се побъркам,излязох и отидох на плажа,мислех,че ще си там,после те виках,виках те...
-Зная,защото чух гласът ти.Щастлив си?Аз да!
-По щастлив не съм бил Ния,но съм и малко объркан.Искам те все повече и повече.
-Щастието е миг Павле,запази го!Нека се радваме на мигът който ни е даден.Бъди доволен от настоящето и се надявай на бъдещето,не съжалявай за отминалото!
-Обичам те Ния,така както никога не съм обичал!Бъди щастлива!
-И аз ,и аз те обичам !Радвай се истински на щастието и ти!
-Чао мила!
-Чао Павле!
Ния затвори телефона,усмихна се а от очите и капнаха две тихи и кротки сълзи от щастие .
....................................................................................
Павел нарисува много картини вдъхновен от любов.Направи много хубави изложби,бе поканен в Париж на изложбата на най-добрите европейски художници.
Ния завърши романа си "Нежна любов".Остана със семейството си,детото и съпруга си,когото обичаше.
А дали се е връщала при морето оставам на вас да решите и гадаете...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
.Уважавам и харесвам писането ти,знаеш го!Хората се разминават,такова е времето,за съжаление.Оставяш отговора на твоите читатели?Не, не се е върнала нито при морето, нито при Павел,защото това е правилният завършек.Това е моят завършек.Продължавай,моля те!Защото си прекрасен човек, а прекрасните хора трябва да пишат, да рисуват, да мечтаят и да предизвикват различието в света!!!Поздрави!стария Ханк