Влакът потегли,тя се отпусна на седалката ,затвори очи и сякаш колелетата и нашепваха-забрави,забрави...Няма да забравя,не мога да забравя..и се унесе в дрямка.Сънува морето как я поглъща,а после родните мили поля,които бяха зелени и сочни особено през пролетта.
Чувстваше се окрилена и щастлива,когато изведнъж дочу някой да зове името и"Ния,Нияяяяяяяяяяя'.Стресна се и се събуди.Гласът от съня и бе на Павел,огледа се и позна гарата на собствения си град.Нима бе проспала целия път на връщане.Разтри очите си ,слезе от влака и се запъти към едно такси.
Вече в таксито Ния включи телефона си и видя,че имаше 5 повиквания от Павел.Слезе от таксито и тъкмо щеше да набере номера му,когато телефонът и звънна.
-Да,как си Павле,кажи ми какво правиш.
-Ти си идвала нали,ти беше тук с мен,ти....Ния отначало мислех,че сънувам,но твоят парфюм още се носи тук и косите ти в леглото ми...Не съм сънувал,нали...Обичам те ,Ния,обичам те!
-Не си сънувал .И аз те обичам!
-А сега ,какво ,какво да правя?Когато се ...