21 may 2007, 12:47

СРЕЩА В БЪДЕЩЕТО

  Prosa
1.5K 0 5

                                     Среща в бъдещето

                Там, където светлината и мракът се сливат! Там, където времето тече ирационално, там, където пространството и времето  променят своя закономерен ритъм  и законите престават да се подчиняват на познатите ни взаимозависимости! Там, където няма утро, няма ден, няма нощ, където сънищата са действителност,  където приказките са реалност, а реалността - приказка, където има вечна тишина,  където вечният покой и вечното движение се преплитат! Там, някъде във вечността, в една друга Вселена, там, в далечното бъдеще след много време и скитане се  срещнаха две светлинки!
                За миг сякаш поспряха своя неуморен бяг, погледнаха се...
И сякаш всичко спря! Времето спря! Движението спря!  Сякаш цялата пурпурна вселена замръзна от… изненадата!
                “Това ти ли си ?” - безмълвно примигна едната.
                “Аз съм” – отговори другата.
                “Търсих те цяла вечност! “.
                 “Аз  също!”
                 ” Липсваше ми! Без теб бях в голяма самота!”...
                 “ Искам да ти кажа, че тогава сгреших много!”
                 “ Аз също!”
                 “ Но това няма да се повтори!”
                 “ Този път ти вярвам!”
                 Тогава едната се приближи до другата, докосна я и  каза:
                     “Честит рожден ден!!!”
                 И се сляха, заблестяха и продължиха заедно своя луд безкраен бяг!    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светльо Златанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...