May 21, 2007, 12:47 PM

СРЕЩА В БЪДЕЩЕТО

  Prose
1.5K 0 5

                                     Среща в бъдещето

                Там, където светлината и мракът се сливат! Там, където времето тече ирационално, там, където пространството и времето  променят своя закономерен ритъм  и законите престават да се подчиняват на познатите ни взаимозависимости! Там, където няма утро, няма ден, няма нощ, където сънищата са действителност,  където приказките са реалност, а реалността - приказка, където има вечна тишина,  където вечният покой и вечното движение се преплитат! Там, някъде във вечността, в една друга Вселена, там, в далечното бъдеще след много време и скитане се  срещнаха две светлинки!
                За миг сякаш поспряха своя неуморен бяг, погледнаха се...
И сякаш всичко спря! Времето спря! Движението спря!  Сякаш цялата пурпурна вселена замръзна от… изненадата!
                “Това ти ли си ?” - безмълвно примигна едната.
                “Аз съм” – отговори другата.
                “Търсих те цяла вечност! “.
                 “Аз  също!”
                 ” Липсваше ми! Без теб бях в голяма самота!”...
                 “ Искам да ти кажа, че тогава сгреших много!”
                 “ Аз също!”
                 “ Но това няма да се повтори!”
                 “ Този път ти вярвам!”
                 Тогава едната се приближи до другата, докосна я и  каза:
                     “Честит рожден ден!!!”
                 И се сляха, заблестяха и продължиха заедно своя луд безкраен бяг!    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светльо Златанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...