21 мая 2007 г., 12:47

СРЕЩА В БЪДЕЩЕТО

1.5K 0 5

                                     Среща в бъдещето

                Там, където светлината и мракът се сливат! Там, където времето тече ирационално, там, където пространството и времето  променят своя закономерен ритъм  и законите престават да се подчиняват на познатите ни взаимозависимости! Там, където няма утро, няма ден, няма нощ, където сънищата са действителност,  където приказките са реалност, а реалността - приказка, където има вечна тишина,  където вечният покой и вечното движение се преплитат! Там, някъде във вечността, в една друга Вселена, там, в далечното бъдеще след много време и скитане се  срещнаха две светлинки!
                За миг сякаш поспряха своя неуморен бяг, погледнаха се...
И сякаш всичко спря! Времето спря! Движението спря!  Сякаш цялата пурпурна вселена замръзна от… изненадата!
                “Това ти ли си ?” - безмълвно примигна едната.
                “Аз съм” – отговори другата.
                “Търсих те цяла вечност! “.
                 “Аз  също!”
                 ” Липсваше ми! Без теб бях в голяма самота!”...
                 “ Искам да ти кажа, че тогава сгреших много!”
                 “ Аз също!”
                 “ Но това няма да се повтори!”
                 “ Този път ти вярвам!”
                 Тогава едната се приближи до другата, докосна я и  каза:
                     “Честит рожден ден!!!”
                 И се сляха, заблестяха и продължиха заедно своя луд безкраен бяг!    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светльо Златанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...