В един град край морето, в самия му център, на малка, тиха уличка, потънала в зеленина, може да се види стара, изоставена къща. Изпочупени прозорци, олющена мазилка, хлътнал покрив; двор, завзет от бурени, на който се валят всякакви ръждясали и счупени вехтории. А някога... тук кипеше живот...
На втория етаж живееше собственикът с жена си и двете си дъщери. На първия етаж семейството държеше кръчма. Беше едно от онези места с неповторима атмосфера и уют, където отиваш като гост, но се чувстваш като у дома си през цялото време. Събираха се предимно хора на изкуството - писатели, художници, поети, артисти, музиканти. През студените месеци дървените печки горяха, понякога имаше и жива музика, с царствена походка между масите се разхождаха котки. По неизмазаните стени висяха плакати, нотни листове, картини, музикални инструменти. През топлите месеци се изнасяха маси и на двора. Пееха се песни, звъняха китари, рецитираха се стихове, скицираха се бъдещи картини, раждаха се любови...
Собственикът и жена му бяха приятели с повечето от клиентите. Сядаха непринудено при компаниите, разговаряха, смееха се, участваха в споровете. Бяха страхотна двойка.
Дъщерите израснаха от малки в артистичната атмосфера на кръчмата. През лятото играеха до късно на воля на улицата и в околните дворове с връстниците си. Когато поотраснаха започнаха да поработват в заведението - пазаруваха, помагаха в кухнята, сервираха, чистеха... Общуването с толкова много интересни и различни хора изигра огромна роля в израстването и формирането им като личности и им помогна да натрупат ценен житейски опит.
Бяха славни години!...
Но когато дяволът си няма работа, пуска в действие злобата и завистта, които за съжаление са страхотен "тандем"!...
© Радослава Антонова All rights reserved.