Събота е! Март е прескочил средата си. Пролетта е навсякъде около нас. И едно слънце грее, само за разходки навън. Това и правим двамата с Макс. На село сме си. Току що съм му направил лък и две стрели. Сега той тича пред мен, по разбитата селска улица, и цели храстите. Виждам колко е впечатлен от тази простичка играчка, и това много ме радва. Макс е на 7 години ( и половина, тате), страшно любопитен. И пълен с въпроси. Пътят ни минава покрай сградата на селското училище.Сградата е като бомбардирана, и след тежък артилерийски обстрел. Половината покрив е пропаднал, дограмата е изпочупена. Прозорците и вратите отдавна ги няма. А местата, където са били, зеят като ослепените очи на Самуиловите воини. Макс спира, поглежда ме, и с глас на възрастен казва сериозно:
-Тате, тая голяма къща, все едно е в Украйна!
Хич не се учудвам от това сравнение. Макс се интересува от всичко. Гледа новини. Информирано хлапе е. А той продължава, вече с въпрос:
- Тате, а каква е тая къща?
- Била е селското уч ...