Стъпки по пясъка
(писмо към любими за хора в Новогодишната нощ)
Чудя се от къде да започна... Светлините на елхите светят, гърми се, шампанско и разни зари, бенгалски огън, батерии, светлини, музика, глъчка.
Хората се прегръщат. Изпращат „старата” и посрещат „новата” година с надежда, да е по-богата на добрина, топлина, светлина...
А аз искам да ви прошепна нещо. Знам, че няма да мога за това ви го пиша. То това което четете, не е нито точно писмо, нито разказ. Това са споделени мисли. Мисли, които се родиха в главата ми докато чистих и готвих за празника. И понеже с част от вас ще бъда на една трапеза вечерта с други – не, ви разказвам тук и сега колко много съм чистила. Не. Може би малко повече от предвиденото, но за това си имаше причина, която сега ще споделя с вас. Когато започнах да разтребвам ми се прииска да го направя ритуално. Човек обикновено чисти, за да е чисто, а на мен ми се прииска да почистя не толкова къщата, колкото главата си и мислите си. Да си направя моя равносме ...