Светският шум или тишината на уединението-въпрос на избор
Живеем в шумни времена, в които тишината, покоят и безмълвието са еквивалент на скука и досадност. Заобиколени сме от нестихваща медийна суматоха, която постоянно се натрапва в ежедневието ни като неканен гост. Всяка втора публикация или статия търси сензация, като прикове вниманието ни със заглавие и шумотевица — другояче не би успяла да предизвика интереса ни. Популярните личности се избиват един другиго кой ще се сдобие с повече последователи, лайкове и реакции.
Съществуват обаче едни други хора — „невидими“ в цялото това пространство от високомерие, гръм и трясък. Те не се вписват в тази редица не защото не могат (спокойно биха си сложили маските на безумието), а защото не искат — именно поради своята специфична натура на дълбока привързаност към тишината и спокойствието. Популярност, лукс и надмощие често пъти отсъстват в тяхното ежедневие и речник.
За тях красотата не се измерва в пари и богатства, а се крие в душевността и дълбочината на човешките взаимоотношения, в дребните и незначителни неща, които не се натрапват и не вдигат шум, а произтичат от естественото и непреднамереното. Това е средата, в която такъв тип личности пребивават най-комфортно и могат да дадат поле на изява на своите качества и потенциал — далеч от цялата тази светска надпревара и непрестанна гонитба на успех.
Обикновено това са хора, които обичат да творят в различни сфери на изкуството — писатели, художниции др. За да може да диша, тяхната творческа натура се нуждае от тишина и разстояние от прожекторите на светската съблазън.
Привържениците на шума и на тишината са два различни полюса без допирни точки, които слугуват на своите собствени убеждения и представи, дълбоко вкоренени от тяхното мислене и свързаност със света. И двата варианта са доказателство за различията във възприятието за ценностна система.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Beatris Georgieva Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
