9.12.2025 г., 20:15

Светският шум или тишината на уединението-въпрос на избор

128 0 5
1 мин за четене

Живеем в шумни времена, в които тишината, покоят и безмълвието са еквивалент на скука и досадност. Заобиколени сме от нестихваща медийна суматоха, която постоянно се натрапва в ежедневието ни като неканен гост. Всяка втора публикация или статия търси сензация, като прикове вниманието ни със заглавие и шумотевица — другояче не би успяла да предизвика интереса ни. Популярните личности се избиват един другиго кой ще се сдобие с повече последователи, лайкове и реакции.

 

Съществуват обаче едни други хора — „невидими“ в цялото това пространство от високомерие, гръм и трясък. Те не се вписват в тази редица не защото не могат (спокойно биха си сложили маските на безумието), а защото не искат — именно поради своята специфична натура на дълбока привързаност към тишината и спокойствието. Популярност, лукс и надмощие често пъти отсъстват в тяхното ежедневие и речник.

 

За тях красотата не се измерва в пари и богатства, а се крие в душевността и дълбочината на човешките взаимоотношения, в дребните и незначителни неща, които не се натрапват и не вдигат шум, а произтичат от естественото и непреднамереното. Това е средата, в която такъв тип личности пребивават най-комфортно и могат да дадат поле на изява на своите качества и потенциал — далеч от цялата тази светска надпревара и непрестанна гонитба на успех.

 

Обикновено това са хора, които обичат да творят в различни сфери на изкуството — писатели, художниции др. За да може да диша, тяхната творческа натура се нуждае от тишина и разстояние от прожекторите на светската съблазън.

 

Привържениците на шума и на тишината са два различни полюса без допирни точки, които слугуват на своите собствени убеждения и представи, дълбоко вкоренени от тяхното мислене и свързаност със света. И двата варианта са доказателство за различията във възприятието за ценностна система.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Beatris Georgieva Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Няма разделение на хората по такива критерии, защото Анахид го е казала: това не е нито признак, нито характеристика. Уединение може да търси човек, ако се занимава и с някакво хоби, но в днешния гъстонаселен шум хората се научават да се абстрахират и игнорират от шумовете.
    Някой твори, трябва му уединение, но за да бъде признат, трябва да се афишира в публичното пространство, където да изяви себе си. Всичко е свързано.
  • Благодаря на всички, които коментираха текста. 😊Подкрепата ви значи много.
  • Ами.. аз не го виждам като избор. Нормално, човек има нужда от всичко-понякога да се уедини, понякога да купонясва. Вие.. знаете ли колко точно тихо може да бъде в един човек отишъл някъде точно защото е шумно? И колко шумно може да е в някого, който е избрал тишината? Няма, не може и не трябва да има едно, или строг избор, защото когато човек дълго пребивава в едното-е от вид диагноза или зорлем си създава такава. Този свят е пъстър, човек трябва да има само едно-свободната воля да бъде какъвто иска и там, където иска. И баланс, за да бъде пълноценен, здрав, спокоен и наситен животът му, здравето му и обкръжението му. Обикновено човек иска и се стреми към това което няма и му липсва. По-важното е да разбере-негова ли е липсата и желанията му или е облъчен индиректно от нещо външно. Но и затова трябва да опитва от всичко, без или-или. Крайностите сами по себе си говорят красноречиво. Поздрав за есето!
  • Рано или късно, всеки минава отвсякъде, без значение сега, преди или в бъдеще. Без шум, не може да бъде оценена, усетена тишината
  • Харесах. Поздравления.

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...