9 дек. 2025 г., 20:15

Светският шум или тишината на уединението-въпрос на избор

116 0 5
1 мин за четене

Живеем в шумни времена, в които тишината, покоят и безмълвието са еквивалент на скука и досадност. Заобиколени сме от нестихваща медийна суматоха, която постоянно се натрапва в ежедневието ни като неканен гост. Всяка втора публикация или статия търси сензация, като прикове вниманието ни със заглавие и шумотевица — другояче не би успяла да предизвика интереса ни. Популярните личности се избиват един другиго кой ще се сдобие с повече последователи, лайкове и реакции.

 

Съществуват обаче едни други хора — „невидими“ в цялото това пространство от високомерие, гръм и трясък. Те не се вписват в тази редица не защото не могат (спокойно биха си сложили маските на безумието), а защото не искат — именно поради своята специфична натура на дълбока привързаност към тишината и спокойствието. Популярност, лукс и надмощие често пъти отсъстват в тяхното ежедневие и речник.

 

За тях красотата не се измерва в пари и богатства, а се крие в душевността и дълбочината на човешките взаимоотношения, в дребните и незначителни неща, които не се натрапват и не вдигат шум, а произтичат от естественото и непреднамереното. Това е средата, в която такъв тип личности пребивават най-комфортно и могат да дадат поле на изява на своите качества и потенциал — далеч от цялата тази светска надпревара и непрестанна гонитба на успех.

 

Обикновено това са хора, които обичат да творят в различни сфери на изкуството — писатели, художниции др. За да може да диша, тяхната творческа натура се нуждае от тишина и разстояние от прожекторите на светската съблазън.

 

Привържениците на шума и на тишината са два различни полюса без допирни точки, които слугуват на своите собствени убеждения и представи, дълбоко вкоренени от тяхното мислене и свързаност със света. И двата варианта са доказателство за различията във възприятието за ценностна система.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Beatris Georgieva Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

  • Няма разделение на хората по такива критерии, защото Анахид го е казала: това не е нито признак, нито характеристика. Уединение може да търси човек, ако се занимава и с някакво хоби, но в днешния гъстонаселен шум хората се научават да се абстрахират и игнорират от шумовете.
    Някой твори, трябва му уединение, но за да бъде признат, трябва да се афишира в публичното пространство, където да изяви себе си. Всичко е свързано.
  • Благодаря на всички, които коментираха текста. 😊Подкрепата ви значи много.
  • Ами.. аз не го виждам като избор. Нормално, човек има нужда от всичко-понякога да се уедини, понякога да купонясва. Вие.. знаете ли колко точно тихо може да бъде в един човек отишъл някъде точно защото е шумно? И колко шумно може да е в някого, който е избрал тишината? Няма, не може и не трябва да има едно, или строг избор, защото когато човек дълго пребивава в едното-е от вид диагноза или зорлем си създава такава. Този свят е пъстър, човек трябва да има само едно-свободната воля да бъде какъвто иска и там, където иска. И баланс, за да бъде пълноценен, здрав, спокоен и наситен животът му, здравето му и обкръжението му. Обикновено човек иска и се стреми към това което няма и му липсва. По-важното е да разбере-негова ли е липсата и желанията му или е облъчен индиректно от нещо външно. Но и затова трябва да опитва от всичко, без или-или. Крайностите сами по себе си говорят красноречиво. Поздрав за есето!
  • Рано или късно, всеки минава отвсякъде, без значение сега, преди или в бъдеще. Без шум, не може да бъде оценена, усетена тишината
  • Харесах. Поздравления.

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...