СВИРКИ
Из „За кожата на една проститука”
Ако имах мъж, щях да го лъжа, че не ми харесва, но истината е друга. Харесва ми. И то много! Толкова обичам да правя свирки, че понякога се хващам как наблюдавам някой мъж с по-голям пакет по улицата и аха да се лепна за ципа му. Срам ме е от себе си. И ако щете вярвайте, нощем сънувам как ям банани. И уж банани, на сутринта подмокрена и с напукани устни се събуждам. Идиотия!
Неомъжена съм. То похотта не избира. На трийсет и пет съм, но още минавам за двайсет и седем-осем годишна. Можех да имам син. На десет. Да седи по цял ден, да нагъва шоколади и да зяпа в компютъра. Но не порно! Не! Ще виси в социалната мрежа или в някой сайт за татуировки.
Боже! Светът назад ли в тръгнал? Аз на тринайсет се изчуках за пръв път, той картинки ще гледа. Какви времена. Поне да беше надзърнал в спалнята, да види баща си и съседката като окачват пердетата. Веднъж да вдигне поглед от проклетия монитор, та да влезе. Да завари баща си уж сам, но смутен, зачервен, по ...