8 min reading
СВИРКИ
Из „За кожата на една проститука”
Ако имах мъж, щях да го лъжа, че не ми харесва, но истината е друга. Харесва ми. И то много! Толкова обичам да правя свирки, че понякога се хващам как наблюдавам някой мъж с по-голям пакет по улицата и аха да се лепна за ципа му. Срам ме е от себе си. И ако щете вярвайте, нощем сънувам как ям банани. И уж банани, на сутринта подмокрена и с напукани устни се събуждам. Идиотия!
Неомъжена съм. То похотта не избира. На трийсет и пет съм, но още минавам за двайсет и седем-осем годишна. Можех да имам син. На десет. Да седи по цял ден, да нагъва шоколади и да зяпа в компютъра. Но не порно! Не! Ще виси в социалната мрежа или в някой сайт за татуировки.
Боже! Светът назад ли в тръгнал? Аз на тринайсет се изчуках за пръв път, той картинки ще гледа. Какви времена. Поне да беше надзърнал в спалнята, да види баща си и съседката като окачват пердетата. Веднъж да вдигне поглед от проклетия монитор, та да влезе. Да завари баща си уж сам, но смутен, зачервен, по ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up