Сън
Като сън. Така усещаше живота си. И не искаше да се събужда. Не искаше да става от леглото, да пие кафе, да се къпе, да ходи на работа. Не искаше нищо такова.
Искаше да спи. Така животът му се струваше по-пълноценен.
Но между желанията и действителността има разлика. Стана, включи машината за кафе да се топли, започна да прави закуска и да гледа разсеяно новините. След малко стана и жена му – целувка, добро утро, как спа, какво готвиш, нали вчера закусвахме същото, как спа, нали ти казах, забравих, и аз така, важното е децата да са здрави, какво ще правим в неделя, пак същото, нищо, отива ли ми тази рокля, искам да си сменя работата, чао.
Новините още продължаваха, когато и той излезе. Остави телевизора включен – нека си въобразява, че някой го гледа. Медиите никога не спят. Защото може да се събудят.
Вестникът е задължителен. В него няма нищо ново – обичайната липса на живот. Дете се подхлъзнало и паднало. Майка оставила детето в парка. Муха-бръмбарояд открили в Сахара. Еди-кой си ще се жени отново. Но не се е развел, защото...
Възрастна жена диша тежко над него в трамвая и той става – освобождава мястото. Тя продължава да диша тежко, гледа мястото, но не го заема.
– Ще ползвате ли мястото, госпожо? – пита я младеж учтиво.
– Не, моето момче – отговаря старицата. – Ще слизам на следващата спирка.
Младежът сяда на неговото място и слага слушалки в ушите си. Не иска да чува нищо и никого. Затваря очи, сънува – неговият живот е музиката.
В службата има реорганизация – закриват два отдела и създават три нови. Така се оптимизира структурата. Всъщност целта е да се уволнят неудобните. Всяка власт има предпочитания и затова сменят тапетите, компютрите, секретарките, колите, приоритетите и доставчиците на тоалетна хартия. Всичко се променя, за да остане същото. И по възможност – да да се влоши, за да може другите след тях да го влошават по-трудно и да злобеят.
Денят минава достатъчно бавно. Всъщност целта е да убиеш колкото може повече време, за да не убие то теб. Изглежда всички правят това, защото никой не почива. Папки и химикалки вървят надолу и нагоре по асансьорите, становищата ги следват, понякога се сблъсват по етажите, но началниците обичат сблъсъка на мнения и поощряват скандалите. Така водата се размътва и шумът заглушава реалността. А това е много важно.
Гледа списъка със задачите за днес. Още снощи го изготви. Килограм сирене, кашкавал и тиквички. Да плати тока. Да отиде до оператора и да попита защото е толкова висока сметката на малкия за джиесема. Пропуснал е да отбележи, че трябва и да се върне вкъщи. Усеща, че ако не си записва на листчето, може и да пропусне някоя подробност. А подробностите се забелязват от всички. Защото няма нищо друго освен подробности.
Защото всичко това е сън.
Помисли си, че вероятно животът е отвъд това. Там, където хората се обичат. Думите са прости. Цветовете са ясни. Устните – желани. Омразата – истинска. Няма папки, кламери и класьори. Има хора. Децата се гонят в градинките. Цветята окапват красиво. Възрастните хора не дишат тежко. По новините дават новини. И всеки ден се случва по нещо хубаво. Толкова хубаво, че не ти се иска да заспиваш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Георгиев Todos los derechos reservados
