2 nov 2021, 8:46

Сърце от гълъб

  Prosa » Relatos
757 1 3
1 мин за четене

Митко беше момче на шест години. Живееше в провинциално градче, където времето беше спряло, а децата седяха на тротоара и брояха колите, които минават по пътя.

 Тогава колите бяха рядкост и на половин час минаваха два - три автомобила.

Митко беше умно дете. С кестеняви коси и сини очи. Кротък и послушен той не създаваше грижи на своите родители.

Единствения проблем беше неговия страх. Плашеше се от всичко. От тъмното, когато дърветата му изглеждаха, като страховити дракони. Съчка да пукнеше се сепваше.

 Дори един път го уплаши съседското куче, което беше малко и безобидно. Започна да заеква. Родителите му се чудеха какво да го правят. Водиха го на различни лекари, но нищо не помагаше. Страхът си стоеше в Митко и за нищо на света не искаше да го напусне.

  Майка му се консултира с някаква врачка. Каза, че жената, която разбирала и познавала всичко, препоръчала да изпие една чаша с червено вино, в което да бъде поставено сърце от млад гълъб. Детето трябваше да изпие всичкото вино и да изяде сърцето.

  На другия ден чашата с виното и гълъбовото сърчице в нея чакаха Митко на масата в кухнята.Той не искаше и да чуе. Задърпа се, започна да плаче. След дълги увещания опита да изпие глътка от виното, но му се стори горчиво и той го изплю в мивката.

  Така завърши тази "лечебна" процедура.

  Мина много време. Митко порасна. Спря да заеква, а страхът сякаш си намери друго добро дете и се приюти в него.

  Вече голям мъж той не спираше да си спомня за сърцето от гълъба. Когато се събираха в компания никога не пиеше червено вино. Когато видеше гълъби в небето дълго гледаше след тях докато не се скрият от погледа му.

  Всяка неделя отиваше в градската градина. Купуваше преди това един бял хляб. Сядаше на пейката до шадравана и започваше да хвърля пред себе си парчета от хляба. Отвсякъде се спускаха гълъби, а Митко им говореше:"Кълвете милички, нахранете се добре. Още един хляб, ще ви купя, само вие да сте сити!".

  Това беше негов ритуал. Сякаш извършваше свещенодействие.

Сякаш молеше опрощение за сърцето на онзи млад гълъб, който беше убит заради неговия страх.

 

 

20.10.2021г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...