Митко беше момче на шест години. Живееше в провинциално градче, където времето беше спряло, а децата седяха на тротоара и брояха колите, които минават по пътя.
Тогава колите бяха рядкост и на половин час минаваха два - три автомобила.
Митко беше умно дете. С кестеняви коси и сини очи. Кротък и послушен той не създаваше грижи на своите родители.
Единствения проблем беше неговия страх. Плашеше се от всичко. От тъмното, когато дърветата му изглеждаха, като страховити дракони. Съчка да пукнеше се сепваше.
Дори един път го уплаши съседското куче, което беше малко и безобидно. Започна да заеква. Родителите му се чудеха какво да го правят. Водиха го на различни лекари, но нищо не помагаше. Страхът си стоеше в Митко и за нищо на света не искаше да го напусне.
Майка му се консултира с някаква врачка. Каза, че жената, която разбирала и познавала всичко, препоръчала да изпие една чаша с червено вино, в което да бъде поставено сърце от млад гълъб. Детето трябваше да изпие всичкото вино и да изяде сърцето.
На другия ден чашата с виното и гълъбовото сърчице в нея чакаха Митко на масата в кухнята.Той не искаше и да чуе. Задърпа се, започна да плаче. След дълги увещания опита да изпие глътка от виното, но му се стори горчиво и той го изплю в мивката.
Така завърши тази "лечебна" процедура.
Мина много време. Митко порасна. Спря да заеква, а страхът сякаш си намери друго добро дете и се приюти в него.
Вече голям мъж той не спираше да си спомня за сърцето от гълъба. Когато се събираха в компания никога не пиеше червено вино. Когато видеше гълъби в небето дълго гледаше след тях докато не се скрият от погледа му.
Всяка неделя отиваше в градската градина. Купуваше преди това един бял хляб. Сядаше на пейката до шадравана и започваше да хвърля пред себе си парчета от хляба. Отвсякъде се спускаха гълъби, а Митко им говореше:"Кълвете милички, нахранете се добре. Още един хляб, ще ви купя, само вие да сте сити!".
Това беше негов ритуал. Сякаш извършваше свещенодействие.
Сякаш молеше опрощение за сърцето на онзи млад гълъб, който беше убит заради неговия страх.
20.10.2021г.
© Хари Спасов Всички права запазени