Митко беше момче на шест години. Живееше в провинциално градче, където времето беше спряло, а децата седяха на тротоара и брояха колите, които минават по пътя.
Тогава колите бяха рядкост и на половин час минаваха два - три автомобила.
Митко беше умно дете. С кестеняви коси и сини очи. Кротък и послушен той не създаваше грижи на своите родители.
Единствения проблем беше неговия страх. Плашеше се от всичко. От тъмното, когато дърветата му изглеждаха, като страховити дракони. Съчка да пукнеше се сепваше.
Дори един път го уплаши съседското куче, което беше малко и безобидно. Започна да заеква. Родителите му се чудеха какво да го правят. Водиха го на различни лекари, но нищо не помагаше. Страхът си стоеше в Митко и за нищо на света не искаше да го напусне.
Майка му се консултира с някаква врачка. Каза, че жената, която разбирала и познавала всичко, препоръчала да изпие една чаша с червено вино, в което да бъде поставено сърце от млад гълъб. Детето трябваше да изпие всичкото вино и да изяде ...