Такива ми ти работи...
Наред с всичко друго животът предлага и анекдотични ситуации. За тях искам да ви разкажа днес.
Като малки със сестра ми сме били досадни "защотковчета". Майка често ни разказваше забавни случки от ония далееечни времена... Тогава баща ни дълго отсъствал по служба. Един ден съм полюбопитствала:
- За майките знам, но татковците за какво са?
- Майките не могат да правят всичко. Татко ви носи кофите с въглища през зимата.
На поляната пред блока пасяла кобила с жребче.
- А къде е таткото на това конче? - не съм мирясвала аз.
Докато майка се чудела какво да отговори, сестра ми се намесила:
- Будалооо, къде си виждала кон да носи кофи с въглища?!
Като учителка в техникума по обществено хранене веднъж се ядосах на учениците :
- Как не ви е срам?! Излагате се като кифладжии!
Едно момче плахо се обади:
- Ама нашата професия е такава...
Прехапах устни и се извиних - беше паралелката по хлебопроизводство и сладкарство.
Преди петнайсетина години по време на курс в морската ни столица с колегите отидохме на ресторант. От съседната маса ме фиксираше мъж с атлетично телосложение и след моя окуражителен поглед ме покани на танц. Предлагам на вашето внимание краткия ни диалог:
- Откъде сте?
- От Кърджали.
- Е, няма нищо де...
- !?! ...
- Какво работите?
- Учителка съм.
- Няма срамни професии!
- !?! А вие какво работите?
- Аз съм шлосер - шести разряд!
- !!! ...
Както вече се досещате, втора покана за танц не последва... Учителка и то от Кърджали! Безнадежден случай! Ама наистина съм голяма будала - още откога е трябвало да си сменя местожителството и професията...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados
Поздрави, Феичке!
