-Такси!

Ясемин сгъна набързо чадъра и седна на задната седалка в колата. Студеният дъжд бе намокрил шлифера и панталоните ù. Младата жена, без да поглежда към шофьора на таксито, каза да кара към Авджълар.

Бе 8 вечерта, целият октомври бе дъждовен и студен, което правеше Истанбул нетърпим с мрачните улици и задръстения трафик. Дърветата отдавна бяха оголили клони и само някое друго листо се клатеше от силния вятър.

Ясемин подпря чадъра на гърба на предната седалка и се сети как дядо ù преди години ù го бе подарил по случай всичките шестици в бележника... Това бе толкова отдавна, сега тя бе сама в този огромен град, без закрилата на дядо си, принудена да работи по 13 часа на ден, за да oсигури добър живот на сина и баба си. Извади лacтичката от несесера си и прибра влажната коса на кок. Не ù се говореше, надяваше се шофьорът да не я заприказва, хич не ù бе до разговори. Искаше да се прибере у дома, да влезе под горещия душ и да забрави за всичко! А и той не беше май от приказливите, вече 5 минути нищо не бе казал.

- Дъще, да пусна ли музика?

Ех, да си бях ухапала езика, каза Ясемин наум! Каква ти музика, след този толкова труден ден на работа, помисли младата жена, но само леко въздъхна.

Шофьорът пусна радио канала с класическа турска музика, пееше Зеки Мюрен! Една от най-хубавите песни, които и дядо Юзеир пускаше всяка сутрин във малката работилница на село, когато внучката му беше съвсем малка. Странна болка прониза гърдите ù! Липсваше ù дядо ù!

Трафикът бе задръстен, всеки път когато валеше дъжд бе непоносим, но тази вечер сякаш бе още по-лош.

 - Да намаля ли? - попита мъжът.

Ясемин се стресна, беше потънала в мисли. Инстиктивно погледна към огледалото. Там видя себе си толкова чужда! Като че ли в този град хората остаряваха със секунди! Леко наклони глава надясно, за да види лицето на шофьора, но в тъмнината забеляза само черните рамки на очилата му и бялата му къса брада.

Беше доста стар, може би на годините на дядо ù, ако беше доживял до старост.

- А не, тaка е добре... - тихо отговори и обърна глава навън към морската градина.

- Много е задръстено, дъще, тази вечер. Ти навярно искаш да се прибереш бързо след изморителния работен ден, но няма друг път за съжаление.

- Ммм, да... - кратко отвърна женатa.

- Ето оттук, наляво има отбивка и ти сигурно би искала да мина оттам, но е забранено...

- Всички минават оттам!

- Всички искат да стигнат някъде в живота си по прекия път, дъще, но не винаги това е решението на проблемите ни...

Ясемин леко мръдна надясно, този старец говореше точно както дядо Юзеир, мъдро и реално.

Гласът му бе плътен и топъл, някак си вдъхващ доверие и успокояващ.

- Може и да сте прав, но както сам виждате, понякога животът ни е задръстен, а алтернативите ни поднасят шанса да излезем от задръстването, нали?

Старецът леко намали музиката. Младата жена говореше ядосано, явно нещо много я бе нервирало днес, но тя бе толкова млада, струваше ли си на тези години така да търси измъкване от проблемите си?! Но си замълча и смъкна очилата, взе от жабката малка сгъната кърпа на сини райета и започна да бърше стъклата  им. Ясемин бегло погледна към дланите му върху кормилото, бяха набръчкани и на петна от старост. Замисли се как този човек може да работи на тези години, не бе ли редно да е пенсионер. Колко ли неща е изживял, та така спокойно може да седи в колата, без да се дразни от трафика. Видя памучата носна кърпичка на райета, същата като на дядо ù! O, боже!

Ясемин още малко мръдна надясно и се обърна наляво, за да може да го вижда по-добре. Миризмата на одеколон погали носа ù.Толкова нежен аромат! Спомни си за детството, когато всеки път се надпревараха със сестра си да целуват бузите на дядо Юзеир след бръснене. Засмя се на този си спомен.

- Дъще, толкова си млада, имаш толкова много години пред себе си, но един съвет от мен, не се ядосвай за нещо, което вече се е случило! Недей слага в една тенджера два сорта боб, дете!Тогава бобът няма да е вкусен, едните зрънца ще се сварят по-бързо, другите по-бавно, нали?! Решавай проблемите си един по един в главата.

Старецът сложи отново очилата и смени канала, последни новини: "... Пострадали няма, но трима са ранени след срутването на моста в квартала Авджълар... Въпреки сложените табели, задръстеният трафик поддиква хората да ползват прекия път, неспиращият вече цяла седмица дъжд и високите вълни напълно разрушиха стария мост.’’

Ясемин с ужас погледна назад към моста, светлините на полицейските коли и пожарната се виждаха много ясно.Тя учудено погледна стареца.

- Мостът се е сртутил! И то преди минути, ние можехме да сме там!

- Аллах да помогне на пострадалите! - каза старецът.

- Амин! - прошепна все още уплашената жена.

Следващите 5 минути нито старецът проговори, нито Ясемин. Тя се съвзе след като шофьорът спря пред блока и спря радиото.

- Хмм, колко? - разсеяно попита жената

- 25 лири...

Ясемин извади банкнота от 50 лири и я подаде, все още изпитвайки болката от страха за това, което можеше да ù се случи тази вечер.

Старецът се обърна назад към нея и сложи в дланта ù рестото с думите:

- Човек, като прави грешки, не знае, че греши, но когато вярва, че може да ги поправи, тогава стига до истината...

Кафевите очи грейнаха в усмивка! Тези очи, тези очи, толкова дълбоки и топли! Като очите на дядо Юзеир!

- Благодаря ви много… за всичко... - Ясемин искрено се усмихна на стареца и слезе от колата. В очите ù напираха сълзи, преди да затвори вратата, чу гласа на стареца:

- Не плачи за това, което си изгубила, усмихвай се на това, което притежаваш, дете...

Ясемин взе чадъра и чантата си и затича към входа на блока. Беше някак си облекчена, нещо тази вечер я бе накарало да усети силата в себе си!

Влезе у дома и погледна парите в дланта си.

1 банкнота от 10 лири и две банкноти по 20 лири  =  50 лири…

     Понякога животът взема от нас само толкова, колкото може да ни даде отново…