-Такси!
Ясемин сгъна набързо чадъра и седна на задната седалка в колата. Студеният дъжд бе намокрил шлифера и панталоните ù. Младата жена, без да поглежда към шофьора на таксито, каза да кара към Авджълар.
Бе 8 вечерта, целият октомври бе дъждовен и студен, което правеше Истанбул нетърпим с мрачните улици и задръстения трафик. Дърветата отдавна бяха оголили клони и само някое друго листо се клатеше от силния вятър.
Ясемин подпря чадъра на гърба на предната седалка и се сети как дядо ù преди години ù го бе подарил по случай всичките шестици в бележника... Това бе толкова отдавна, сега тя бе сама в този огромен град, без закрилата на дядо си, принудена да работи по 13 часа на ден, за да oсигури добър живот на сина и баба си. Извади лacтичката от несесера си и прибра влажната коса на кок. Не ù се говореше, надяваше се шофьорът да не я заприказва, хич не ù бе до разговори. Искаше да се прибере у дома, да влезе под горещия душ и да забрави за всичко! А и той не беше май от приказливите, веч ...