9 mar 2018, 23:29

Танц

  Prosa » Relatos
766 2 9

Гледам през прозореца спектакъл, звучи музика... Тя се слива с виолетовото небе... Какви цветове... Звукът се смесва с последните лъчи на слънцето... Вървят в синхрон, преливат се и се прегръщат, потопени с а   един в друг... Светлината, тя  бавно вече изчезва, като че ли се стопява. А меланхоличната  мелодия спира от време на време за да си поеме дъх, между залязващите лъчи.

Бавно музиката спуска завесата, за да може слънцето спокойно да изгрее от другата страна...

Свърши се...

Тъмно е...

Тихо.

Звездите вече са се подредили за своя танц.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Друмева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Творчески идеи и Бог с теб,Момчиле!Благодаря ти, че се спря при мен!
  • Представих си , че съм Слепец и някой ми прочита този " Танц" ! И -о, Господи - аз го ВИДЯХ... Поздрави...
  • Благодаря ви,Иржи!Не,не съм художник,музикант бях,ако има минало време за това,,,,,,,
  • Мисля,че си художник,Румяна,щом така образно ни описа тази залязваща привечер....Дори я "видях"нарисувана тая картина в краткото описание....
  • Очаквам да публикуваш твоя снимка с подобен пеѝзаж,Ангеле!Благодаря за мнението !!!!!

Selección del editor

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...