Соларе (Румяна Друмева)
116 1323
9.03.2018 г., 23:29 ч.

Танц 

  Проза » Разкази
574 2 9

Гледам през прозореца спектакъл, звучи музика... Тя се слива с виолетовото небе... Какви цветове... Звукът се смесва с последните лъчи на слънцето... Вървят в синхрон, преливат се и се прегръщат, потопени с а   един в друг... Светлината, тя  бавно вече изчезва, като че ли се стопява. А меланхоличната  мелодия спира от време на време за да си поеме дъх, между залязващите лъчи.

Бавно музиката спуска завесата, за да може слънцето спокойно да изгрее от другата страна...

Свърши се...

Тъмно е...

Тихо.

Звездите вече са се подредили за своя танц.

© Румяна Друмева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Творчески идеи и Бог с теб,Момчиле!Благодаря ти, че се спря при мен!
  • Представих си , че съм Слепец и някой ми прочита този " Танц" ! И -о, Господи - аз го ВИДЯХ... Поздрави...
  • Благодаря ви,Иржи!Не,не съм художник,музикант бях,ако има минало време за това,,,,,,,
  • Мисля,че си художник,Румяна,щом така образно ни описа тази залязваща привечер....Дори я "видях"нарисувана тая картина в краткото описание....
  • Очаквам да публикуваш твоя снимка с подобен пеѝзаж,Ангеле!Благодаря за мнението !!!!!
  • Хубаво е!
  • Благодаря ви,И,Колева,Adelina Doycheva че се спряхте тук и написахте мнението си!Искренно ви благодаря!
  • Сякаш спектакълът е споменът, а музиката - мислите за него. Меланхолията в действието е всъщност хаосът на припомнянето във времето до нощта. После всичко утихва, за да бъде родено на сутринта. На мен много ми хареса, защото ме умисли и си го възприех по eдин изкривен начин (засмива се), поздрави!
  • Късичко, но поетично като рисуване на картина с нежни думи.
Предложения
: ??:??