Тертер от Диводедково II

         След като бе поживял в Ню Йорк, сега София изглеждаше на Тертер като уютно, малко градче. Чувството, че е предприел дългия път към Родината не по работа, не по задължение, се засили, когато разбра, че мероприятието, на което го бяха поканили колегите му от Софийския университет, се провежда извън столицата – в конферентната зала на известен хотел в курорта Боровец.  А когато до него седна младата асистентка, с която имаше кратка интимна връзка преди да се запознае със съпругата си, усещането за „Божи промисъл”, за нещо топло и необяснимо, което  се стреми да запълни липсата на майчина обич и бащина подкрепа, сякаш бе на път да добие реални измерения. Бяха изминали поне три години, през които нито се бяха виждали, нито чували с очарователната дама, затова се учуди на неволното прескачане на сърцето си и на заекването, с което едва успя да отговори на поздрава й. Дали сега в Ню Йорк  жена му и мъничкото им синче не си разказваха вълшебни приказки?… Тертер премигна нервно, но бързо се успокои. Та той бе мъж със силна воля, а и това, което почувства към остроумната асистентка, седнала най - случайно от лявата му страна, не бе нищо друго, освен желание да си припомни някои хубави мигове, прекарани в свидната Родина…  Да, да, беше точно така, а вълнението и заекването му се дължат именно на това. Та старата му любов бе отминала отдавна и бе оставила само своята пепел – опита да си внуши младият учен и може би щеше да успее, ако Деница не бе го погледнала някак особено:

         -Ето че ненапразно помня нещо, което било казано от Джордано Бруно. Срещата ни тук сякаш отново потвърждава извода му, че „светът е величина, която има навсякъде своя център и окръжност”?

         -Може би, може би… А той не беше ли продължил още, мислейки че „всичко е във всичко”- многозначително се измъкна Тертер и се зарадва, че доцент доктор Митов помоли за тишина, за да започне с представянето на откритието, до което учените са достигнали, използвайки Големия адронен колайдер в комплекса на Европейския център за ядрени изследвания край Женева.

         -Колеги, знаете, че на 4 юли 2012 г., говорителите на опитите ATLAS и CMS обявиха, че са открили нова частица, с маса 125.3 GeV ± 0.6 GeV, което я прави най-масивната наблюдавана елементарна такава. Според Стандартния модел не могат да съществуват други частици, освен бозона на Хигс, и следващите опити в ЦЕРН се очаква да покажат дали новооткритата  е дълго търсената. Изследването на нейните свойства със сигурност ще отвори вратите за разработването на физични теории отвъд Стандартния модел. Щастлив съм, че живеем във време, когато част от мечтаното, от считаното за фантастика, ще се окаже реалност, когато пред човешкия ум ще се открият нови хоризонти! – побелелият доцент с нескрит възторг  въведе аудиторията в темата.

        Последваха интересни прожекции и дълги обяснения на научен език. В една от кратките паузи Деница сведе глава на рамото на Тертер и му зашушна, но не любовно обяснение, а стихове за учения:

-Стремежът благодат е за душата,

тъй както е росата за тревата.

Гориш и с трепет си изпълнен,

откритието близко е...

Ето, цифрите подреждат се,

на опита се вижда края...

Светлина!

Навлизаш в Рая!

Но какво е, Боже, Рая?

Не е ли той удобна,

подредена стая?

Но защо е, Боже, Рая,

щом на стремежите ни

той е края?

             -Господи, защо няма условия тук, в нашата България да се занимаваме с наука, защо продават умовете ни, Господи! – тихо простена Тертер.

            А доцент доктор Митов продължи своята чудна приказка. Зададе въпросите, които отдавна не даваха мира на учените. Каква е структурата на пространство-времето? Как се е зародила и как ще се развива Вселената? От какво е съставена „тъмната материя”? Колко е правилен Стандартният модел във физиката? А после обясни, че Хигс бозонът е частица, която дава маса на останалите, наречена е Божествена, защото е направила възможно образуването на планетите и нейната невидима сила е спомогнала прашинките при Големия взрив да не се разпръснат из безкрайната Вселена със скоростта на светлината.

           Тертер и Деница слушаха с широко отворени, горящи очи, чак зяпнали в захлас. Така и не усетиха как стиснаха ръцете си… Божествената частица бе виновна…

           Продължава