След като бе поживял в Ню Йорк, сега София изглеждаше на Тертер като уютно, малко градче. Чувството, че е предприел дългия път към Родината не по работа, не по задължение, се засили, когато разбра, че мероприятието, на което го бяха поканили колегите му от Софийския университет, се провежда извън столицата – в конферентната зала на известен хотел в курорта Боровец. А когато до него седна младата асистентка, с която имаше кратка интимна връзка преди да се запознае със съпругата си, усещането за „Божи промисъл”, за нещо топло и необяснимо, което се стреми да запълни липсата на майчина обич и бащина подкрепа, сякаш бе на път да добие реални измерения. Бяха изминали поне три години, през които нито се бяха виждали, нито чували с очарователната дама, затова се учуди на неволното прескачане на сърцето си и на заекването, с което едва успя да отговори на поздрава й. Дали сега в Ню Йорк жена му и мъничкото им синче не си разказваха вълшебни приказки?… Тертер премигна нервно, но бързо се успоко ...