Проявлението на магията е възможно само на местата, сътворени от космическата логика. Но не на тази магия, изразяваща се в неразбирането на природните закони или свръх развитата технология. А на онази първична чиста енергия, неподдаваща се на каквито и да е закони и обикаляща из битието където си поиска, без времето и разстоянията да са пречка за това. Никой не знаеше с точност как се заражда, от къде идва или какво е предназначението й. Според някои легенди, всъщност това са много древни цивилизации еволюирали до съвършенство и дори древни Богове, къпещи се в апогея на величието си. Наградата за добрата служба към Висшия разум.

          Смотания Дългъг, в момента се изправяше срещу последиците от нелепото си падане, довело до счупването на единствения уред с който разполагаше. Високо Технологичен Компютър, съдържащ всички необходими детайли за изпълнението на мисията, както и координатите за връщане към вкъщи. Също така благодарение на него, получаваше непрекъсната навигация и дори подкрепа от сътрудник, без която всичко лесно можеше да заприлича на кошмар. Разбира се инциденти непрекъснато ставаха и задължително всеки работещ за звездната корпорация разполагаше с резервен В.Т.К. Дългъг не правеше изключение, само че неговия такъв се намираше на светлинни години от тук. Грижливо прибран в калъф, заедно с други вещи от първа необходимост и дори храна, чакащи някой да ги вземе от малка масичка до външната врата.

          От просто рутинна операция се очертаваше мисията му да се превърне в пълен провал. Определено се нуждаеше от истинска магия и огромно количество късмет за да успее някак да намери части, с които да си поправи компютъра. Още с пристигането си тук, автоматично се връщаше с поне 200 години назад в технологично отношение, което не му вдъхваше особено голям ентусиазъм относно намирането на частите. По-скоро, макар и с нежелание, се насочваше към план Б. На всяка достатъчно развита планета имаше значителен брой пришълци от различни кътчета на галактиката, та дори и от по-далеч. Укриващи се от закона престъпници, авантюристи или както се казва - „ хора „ теглили чертата и започващи отначало. Всъщност, това да потърси себеподобни за помощ беше първото нещо първоначално изплувало в съзнанието му, докато не се сети че си е забравил и парите. Положителното в случая при Смотания се състоеше в това, че той често се озоваваше в подобни ситуации, поради което в развитието си, инстинкта му за оцеляване достигаше до завидно високи нива. Както сам често си повтаряше - „все ще измисля нещо“.

                                                =====================

          Група острови, някъде из световния океан, погледнати през погледа на птица, много силно приличаха на огромно разцъфнало цвете. Центъра на видимо най-големият от тях, разположен там, където обикновено се намираха тичинките и прашеца, всъщност представляваше кратер на застинал вулкан, отчасти изпълнен с вода. Спокоен малък залив в недрата на острова. Входа към него минаваше между високи, почти отвесни скали, целите обрасли в буйна растителност. Разширявайки се, постепенно откриваха смайваща гледка от високи планини и различни по големина водопади от всички страни. Луксозни яхти кръстосваха кристалните води, а закътан плаж, с бял фин пясък, приютяваше щастливи групи от хора. Живописна криволичестта каменна пътечка, минаваща под екзотични растения и дървета, водеше до дървени къщички със сламени покриви. Едвам видими от гъстата зеленина те любезно посрещаха всеки, дошъл по една или друга причина в този океански рай. Малко след като изкачеше билото на високия хълм, малката пътека постепенно преминаваше в широк павиран път в древно-Римски стил. Не след дълго пътуване по него, под арка от дървета обагрени в различни цветове, се откриваше грандиозна панорама. Огромния кратер приютяваше старинен замък, заобиколен от басейни с водни пързалки, различни спортни обекти и забележителен лунапарк. Докато от едната страна на пътя хора яздеха расови жребци, от другата играеха голф върху идеално поддържана зелена трева. Различни видове музика се бореха за надмощие примесени от разговори, детски гласчета и силни викове на екзалтирани хора.

          Множество високи порти пропускаха мълчаливо тълпите през внушителната стена с кули по нея. Каменни пътеки образуваха сложна плетеница из вътрешния двор, водещи до различни по големина и геометрия прелестни градини, потънали в зеленина. Екзотични птици прехвърчаха издавайки всевъзможни звуци над фонтани и водоскоци, разпръскващи арогантно обилно количество вода, достатъчно да задоволи за години напред нуждата от вода в някоя пустинна страна. Изобилно количество антични статуи от мрамор сочеха, най-вече с горните си крайници, посоката към старинната постройка, макар че голяма част от посетителите така се прехласваха от всичко наоколо, че понякога изобщо и не стигаха до нея. Може би сред най-фрапантните случаи е този с едно семейство, идващо от далечния изток, на което му отнело цели 10 посещения за период от осем години, докато се насладят на заобикалящата ги красота и се сетят да разгледат и вътре. Именно тук се проявява най-изумителната част от тази история. Щом се изкачили по древните стъпала и прекрачили прага, те никога повече не се прибрали в родното си място. Останали на този остров до сетния си час, много години по късно. Сега, все още част от това магическо място, те почиват под столетно дърво, пазещо ги с плътната си сянка от жаркото слънце. Дърво, което двамата заедно засадили.

          Само ресторанта на замъка надхвърляше средностатистическо футболно игрище. Старовремски рицарски доспехи стояха на пост, почти под всяка една от огромните картини по стените и до многото колони. Добре облечен с официални дрехи мъж се движеше по централната алея. Стабилни позастарели масивни дървени маси без покривки, услужливо посрещаха своите гости. Всяка със своята богата история от петна, рисунки и резки. Високо горе над главата му гнездяха птици, прелитащи над туристите в посока към огромните прозорци и обратно. Именно там, загледана замечтано някъде навън в уникалния пейзаж, млада дама отпиваше на малки глътки от чашата си. Когато забеляза мъжа , елегантно му помаха с ръка. Той с любопитство се насочи право към нея, но докато стигне му се наложи на няколко пъти да позира за снимка с някои от почиващите. Накрая двамата се погледнаха с наслада мълчаливо.

     - Омагьосаната ни гора се е напълнила с паразити. Дядо сигурно вече се върти в гроба си, мир на праха му. - каза директно тя, с едно леко трептене в гласа.