Утрото беше необичайно топло – така му се стори на Ивелин. Вече се усещаше леката миризма на липа и пролетта беше в разгара си. Въпреки това валеше всеки ден и хората не се разделяха с палтата и шлиферите си. Предиобед беше слънчево, следобед се смрачаваше и валеше. Понякога удряха и градушки. Това продължаваше вече няколко седмици и стана досадно.
Ето защо на Ивелин му се стори, че е твърде измамно слънцето да грее така радостно, приветливо и греховно в безоблачното небе, щом като се очакваше, поне според прогнозата за времето, по икиндия да се изсипе поредната река от небето. Купи си вестник, влезе в трамвая и се зачете. По навик четеше първо заглавията. Прочете ги и се ядоса. Не стига, че по телевизиите има само простотии, а и любимият му вестник взе да олеква. Само политика, натегачество, елементаризми, бездуховност и секс. То не че е съвсем лошо това, обаче друго няма. Навремето този вестник беше различен. Ама всичко беше различно навремето. През май валеше, през юни идваше лятото ...