8 jul 2021, 7:25

Трендафил-втора част

1.1K 7 28
1 мин за четене

    Гюла,дъщерята на Яшар-корумбаша на катуна,който имаше преди нея седем сина,най-после стана баща на момиче! Гюла се оказа единствената му дъщеря, последно дете в голямото му семейство. 

    Като всеки баща, който има нещо в повече,а друго в по-малко- ценеше и пазеше изтърсачето изкъсо,защото любовта на живота му...

    Майката на Гюла я остави едва на пет години сиротна. Гюзел беше откупена от баща й Сали-башбашията на кошничарите на юг от Балкана!

     Когато Яшар я видя на един панаир край Айтос,едва не се поболя от хубостта й!

     Шест месеца ходеше с нея в душата си на живо и  на сън!

     Дядо Асан,бащата на Яшар развърза кесията и брои двадесет звонка на бъдещият си сватанак.

     Както се казва и полага, Ахмед я пазеше,защото като баща отговаряше пред съвестта и авторитета си. Голям позор, небивал срам беше, ако дъщерята не е девствена и освен срама трябва да се връщат и парите!

     Яшар и Гюзел не създадоха подобни "казуси" и както се казва:двамата с любов заживяха сред детското си многолюдие.

     Всичко вървеше, както се казва "по мед и масло" , докато пет години след раждането на Гюла, нещо стана,нещо за което остана вечен кошмар за Яшар...Гюзел,неговата усмихната, добра и лека гургулица ,която като ходеше срещу му,сякаш не стъпваше...Гюзел се спомина от незнайна, тежка болест!

     Яшар прави-струва, даде Гюла под грижите на сестра си,която беше мома за женене, защото скоро щеше да навърши петнадесет години и по панаирите кандидатите бяха колцина.Сестра му Алтъна беше другата слабост на Яшар и сега, заради малката Гюла,все отлагаше задомяването на Алтъна.

    Алтъна,вече освен леля,закриляше сирачетата на брат си, като истинска орлица!Беше с момчетата строга,но справедливо отсъждаше:всекиму според възрастта им.А за Гюла, не-ще й дума,правеше всичко, за да не остане детето без липса и прегръдка!Приласкаваше детето, докато заспи на гръдта й.И после скришом плачеше,далеч от погледа на Бачо Яшар,за да не натъжи и прискърби неговата неутешимо наранена душа...

 

      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...