Глава 17. – Между два огъня
(есента на 2021г.)
Повече от месец Емануил плуваше между живота и смъртта. Селото тръпнеше ту в отчаяние, ту в плаха надежда. Изведнъж осъзнаха, че Монката не бе просто доктор, а техен спасител. Грижата за здравето на цялото село като за родно семейство лежеше на мъжките му плещи. Санаториумът, както наричаха клиниката, даде работа на всеки дом – докторът държеше възстановяването на болни след КОВИД и онкологичните случаи да се хранят с чиста храна от градините и стопанствата в селото. Шофьори, готвачи, чистачи, градинари – чужд човек не пристъпваше прага там. Може би затова резултатите бяха отлични и пристигаха постоянно хора, търсещи помощ именно тук. И друго имаше – препаратът „МД“ получи лиценз за Европейския съюз. Никой не можеше да каже копче на Док вече. Черната мория беше в изгнание. КОВИД вълната почна да отминава полека.
Третата мория се вгледа в лицето на младия мъж. Толкова се гордееше с него. Нямаше да допусне грешката от преди век с Манол. Този ...