На гара Русе се качва снажна и млада униформена митничарка. Всички следи от деянията са заличени, физиономиите излъчват невинност и почтеност, но тя души като ловджийска хрътка. Задява се с другарката Д, защото е на долното легло и ù е най под ръка. Първо грубо се рови из багажа ù, обръща всичко наопаки, после я кара да изуе обувки. Обръща ги и дълго се взира в подметките им. Накрая грабва чисто новата ù четка за коса и се опитва да я отпори, но чашата на търпението прелива и Д ù заявява:
- Да знаете, че ако увредите четката, ще ви накарам да ми я платите!
Митничарката е доволна от реакцията, защото явно това е един от митничарските трикове. Тя отминава в следващото купе. Там вече е открита наистина сериозна находка... Двама “наивници” - мъж и жена, изнасят солидна сума за закупуване на автомобилни гуми...
Изминали са около осем-девет дни. Преситени от впечатления и от неуспешни опити да обменят скромната българска валута, другарките А, В и Д, изгазили немско и унгарско, са вече в Прага. Другарката Д се решава на последен отчаян опит. Тя нахлува в една внушителна банка и застава пред някакво гише. Завързва следния разговор със служителката на един перфектен българо-руско-немско-чешки език:
-Добри ден. Здраствуйте. Гутен таг. Проминте, не разумим чештина. Я говорю спатне плохо чештина. Их вюнше очен диезе падесат лева обменит, вехзелн.
Потомущо у меня их хабе фюнф пят дети киндер и они вартен фон мир подарки. Но абер мне не надо болше, меер фон 30 лева обменит по заказу и зие
будут вайнен. Понимаете, ферщеен зие? Их лиебе очен мои киндер унд сум трауриг. Их битте, очен битте!
Другарката Д вади кърпичка от чантата си и започва сърцераздирателно да бърше леко навлажнените си очи. Служителката, очарована от полиглотските ù умения и разчувствувана от тъжната история за петте деца и любящата майка, поема нетърпеливо петдесетте лева. Другарката Д щастлива напуска банката с джоб обменени крони и бърза да ги изхарчи в някой от големите магазини на Прага. Изненадващо среща на улицата другарките А и В. Гордо споделя с тях успеха си и продължава по пътя. Но арменската кръв на А амбициозно кипва и тя решава да опита късмета си. Влиза в същата банка, обменя валутата си, но за зла участ обмяната е фиксирана в митническата ù декларация. А това е забранено от закона и подлежи на санкция. Да, ама А за първи път излиза извън пределите на България и не знае това, горката. Научава всичко това във влака на връщане към България, но е твърде късно... И започва едно притеснение, едно разкаяние, един ужас, които предизвикват стомашно-чревни спазми и бурно повръщане. Олива цяла Румъния и част от България... В Русе един усмихнат митничар влиза в купето и даже не събира декларациите. Казва остарял виц, на който сам се смее най-много и весел си тръгва. Другарката А остава със зяпнала уста, но вътрешно доволна, страшно доволна от неочакваната развръзка.
Накрая да ви кажа, че аз бях една от трите другарки. Ха познайте коя!
-
© Диана Кънева Todos los derechos reservados