1. Влак - дълъг и мръсен. Пълен с пътници от всякакви класа, пол и занятие. Начална гара - София, крайна - Лайпциг. Спален вагон, купе - вътре три другарки. Те са другарки, защото влакът носи впечатляващото име “Влак на дружбата”, а  годината е 1985. Иначе и трите са твърде различни, за да бъдат такива. Едната - чистокръвна арменка, попрезряла мома, по професия е  инженер-химик и работи в научно-изследователски институт. Нея ще нарека другарката А. Втората е майка и съпруга, също инженер-химик, но работи като секретар на генерален директор с ранг на министър. Ще ù казвам другарката В. Третата е   също майка и съпруга, но е електроинженер в една мастита проектантска организация.  За по-удобно нека да бъде другарката Д. Обаче законът на социалистическата ни  татковина не позволява на другарките, пък били те дори майки и съпруги, да изнасят зад граница  повече от 30 български лева за обмяна, които трябва  задължително да  декларират.  Остават около два часа до митническата проверка на гара Русе. Другарката Д. обаче носи още петдесет лева.Тя умишлено и съзнателно възнамерява да наруши закона. Разположила се е на най-долното легло и предварително е обмислила криминалното си деяние. Даже се е подготвила старателно за него. Хладнокръвно вади от дамската си чанта малка отвертка и чифт найлонови тънки ръкавици. Надява ги на ръцете си и с отвертката започва да развива винтчетата на плафониерата от нощната  лампа над леглото си. Когато приключва с операцията, вади старателно увито в найлон миниатюрно пликче, в което са нагънати парите. Подпъхва го зад панела на лампата и после пак така внимателно и здраво завива винтчетата. Даже я включва, за да провери ефекта от своята работа. Другарките А и В гледат с изненада и възхищение операцията, извършена от нея, но  само за кратко. Защото и те изгарят от желание да нарушат закона. Всяка от тях се качва на  леглото си  и започва едно бясно вадене на калъфки и порене на възглавници. Долните калъфки са  целите в съмнително жълти петна, а  пълнежът им надхвърля и най-смелите представи за мръсотия. Но другарките А и В са смели, решителни в действията си, пък и времето чувствително напредва... Парите са напъхани, но се вдяват игли-губерки и започва операция шиене...

     На гара Русе се качва снажна и млада униформена митничарка. Всички следи от деянията са заличени, физиономиите  излъчват невинност и почтеност, но тя души като ловджийска хрътка. Задява се с другарката Д, защото е на долното легло и ù е най под ръка. Първо грубо се рови из багажа ù, обръща всичко наопаки, после я кара да изуе обувки. Обръща ги и дълго се взира в подметките им. Накрая грабва чисто новата ù четка за коса  и се опитва да я отпори, но чашата на търпението прелива и Д  ù заявява:

- Да знаете, че ако увредите четката, ще ви накарам да ми я платите!

      Митничарката е доволна от реакцията, защото явно това е един от митничарските трикове. Тя отминава в следващото купе. Там вече  е открита наистина сериозна находка... Двама  “наивници” - мъж и жена, изнасят солидна сума за закупуване на автомобилни гуми...

      Изминали са около осем-девет дни. Преситени от впечатления  и от неуспешни опити да обменят  скромната българска валута, другарките А, В и Д, изгазили немско и унгарско, са вече в Прага. Другарката Д  се решава на последен отчаян опит. Тя нахлува в една внушителна банка и застава пред някакво гише. Завързва следния разговор със служителката на един перфектен българо-руско-немско-чешки език:

-Добри ден. Здраствуйте. Гутен таг. Проминте, не разумим чештина. Я говорю спатне плохо чештина. Их вюнше очен диезе падесат лева обменит, вехзелн.

Потомущо у меня их хабе фюнф пят дети киндер и они вартен фон мир подарки. Но абер мне не надо болше, меер фон 30 лева обменит по заказу и зие

будут вайнен. Понимаете, ферщеен зие? Их лиебе очен мои киндер унд сум трауриг. Их битте, очен битте!

       Другарката Д вади кърпичка от чантата си и започва сърцераздирателно  да бърше леко навлажнените  си очи. Служителката, очарована от полиглотските ù умения и разчувствувана от тъжната история за петте деца и  любящата майка, поема нетърпеливо петдесетте лева. Другарката Д  щастлива напуска банката с джоб обменени крони и бърза да ги изхарчи  в някой от  големите магазини  на Прага. Изненадващо среща на улицата другарките А и В. Гордо споделя с тях успеха си и продължава по пътя. Но арменската кръв на А амбициозно кипва и тя решава  да опита късмета си. Влиза в същата банка, обменя валутата си, но за зла участ обмяната е фиксирана в митническата ù декларация. А това е забранено от закона и подлежи на санкция. Да, ама А за първи път излиза извън пределите на България и не знае това, горката. Научава всичко това във влака на връщане към България, но е твърде късно... И започва едно притеснение, едно разкаяние, един ужас, които предизвикват стомашно-чревни спазми и бурно повръщане. Олива цяла Румъния и част от България... В Русе един усмихнат митничар влиза в купето и даже не събира декларациите. Казва  остарял виц, на който сам се смее най-много и весел си тръгва. Другарката А остава със зяпнала уста, но вътрешно доволна, страшно доволна от  неочакваната развръзка.

     Накрая да ви кажа, че аз бях една от трите другарки. Ха познайте коя!

-