Влак - дълъг и мръсен. Пълен с пътници от всякакви класа, пол и занятие. Начална гара - София, крайна - Лайпциг. Спален вагон, купе - вътре три другарки. Те са другарки, защото влакът носи впечатляващото име “Влак на дружбата”, а годината е 1985. Иначе и трите са твърде различни, за да бъдат такива. Едната - чистокръвна арменка, попрезряла мома, по професия е инженер-химик и работи в научно-изследователски институт. Нея ще нарека другарката А. Втората е майка и съпруга, също инженер-химик, но работи като секретар на генерален директор с ранг на министър. Ще ù казвам другарката В. Третата е също майка и съпруга, но е електроинженер в една мастита проектантска организация. За по-удобно нека да бъде другарката Д. Обаче законът на социалистическата ни татковина не позволява на другарките, пък били те дори майки и съпруги, да изнасят зад граница повече от 30 български лева за обмяна, които трябва задължително да декларират. Остават около два часа до митническата проверка на гара Русе. Друга ...