Или из “Приключенията на Зигфрид Философ и, ами, такова, жълтиците”
Метнах се аз един майски ден, прелестен и слънчево танцуващ от ентусиазъм (все пак, разбери го и него, драгий читателю, пролет цяла се той зверски бори за миг слънце, та сега се не спира на едно място и подскача ли, подскача от кеф), аз и Габриела Велика насочихме се към кварталния супермаркет. Абе, супермаркет му е много възвишено, едно малко магазинче е, любвеобилно гушнало се между неизменните блокове, де го гледат все напудрени с недовършена бяла мазилка и горди от тези тъй плашещи ме, тракащи в предсмъртен страх асансьори.
С жената имахме да си вземем по една безалкохолна бира (ний не пием алкохол, ама тя е странната, аз съм нормален, бре, тъй де, аз бих пил, ама не мога, зарад черния дроб), та се в горещия ден утешавахме с безалкохолие. Рекох си да изчакам отвън, щото маската ми на цветчета за пране беше, та нямах резервна. Всъщност, имах, но жената забрани ми да я нося в миг щом я зърна. А то, историята на тая н ...