Търпеливите жени
Или из “Приключенията на Зигфрид Философ и, ами, такова, жълтиците”
Метнах се аз един майски ден, прелестен и слънчево танцуващ от ентусиазъм (все пак, разбери го и него, драгий читателю, пролет цяла се той зверски бори за миг слънце, та сега се не спира на едно място и подскача ли, подскача от кеф), аз и Габриела Велика насочихме се към кварталния супермаркет. Абе, супермаркет му е много възвишено, едно малко магазинче е, любвеобилно гушнало се между неизменните блокове, де го гледат все напудрени с недовършена бяла мазилка и горди от тези тъй плашещи ме, тракащи в предсмъртен страх асансьори.
С жената имахме да си вземем по една безалкохолна бира (ний не пием алкохол, ама тя е странната, аз съм нормален, бре, тъй де, аз бих пил, ама не мога, зарад черния дроб), та се в горещия ден утешавахме с безалкохолие. Рекох си да изчакам отвън, щото маската ми на цветчета за пране беше, та нямах резервна. Всъщност, имах, но жената забрани ми да я нося в миг щом я зърна. А то, историята на тая нова маска забележителна беше — премеждията на мъжкарския ми дух ме бяха довели до заключението огнено парещо (граничещо с трактат), че не приляга ми маска на цветчета. Какво стана — взех си изтънчена маска с нарисувана женска усмивка, с червило и огромни зъби. Викам си — ако ме някой зърне с нея, ще да изглежда все едно съм най-красивият... Тъй де, пак се отклоних! Скачам обратно в повествованието и не, да хвърчат глави няма!
Жена ми преспокойно влезе в магазина, а аз зачаках кротичко отвън. Двама дядовци се забавляваха с по една истинска (!) бира и смях се лееше край тях. Привлечен, припнах, в бордюра спънах се, огледах се да не е видял някой, и дойдох до тях.
— Кво става, момчета! — провикнах се доволно — как е баницата?
Двамата ме загледаха, учудени, а аз се захилих.
— Хава, баница, капиш? — попитах аз развеселен.
— Хава не значи халва, синко — рече единият — да не си от Варна?
— Ха, Варна! Кореняк столичанин съм си аз, абе, тука съм роден, цял целеничък софийски гражданин S класа. Жената е от Варна, та сега и аз съм моряк. Тъй де, с гларуси мога да говоря!
Разсмяха се. Ето — приет съм в групичката. Най-доволен от новото си постижение, пооблегнах се на прозорца на магазинчето и заслушах с жажда за нови знания и опитност, с любопит-безспирен интерес двамата приятели.
— И тя ми вика, Стояне, както ти разправях: ти си много бавен, бе, Петьо! Вика ми, забрави ли в казармата как си ставал, сега се размотаваш, вика, до осем часа! Не знае тя, че у казармата една минута имаш само, да се облечеш и стегнеш, иначе си наказан!
—Ей на това викам истински Алфа мъжкар! — не сдържах се.
—Слушай сега, момче, недей да прекъсваш. И ѝ викам, Минке, ти ако тука имаше казарма, нямаше да се моташ три часа да си правиш ролки, пиле шарено!
—Абе, метнала е тигана — прекъснах ги пак.
—А, тиган ще мята, видиш ли, метна цялата кухненска печка по мене!
—Ех, Алфа женска!
Ама усетих се аз, че цял следобед мога с тез двамцата да си приказвам, но пък слънцето ще да залезе, та исках малко да се разбързаме. Затуй, рекох да отида да помогна на жена ми с бирите, да ѝ не тежат. Влязох охотно в магазинчето, и жена ми, гледам, на касата. Ама не плаща, не купува, чуди се. Загледах я и аз, също зачуден. Седеше и не помръдваше, замислено разглеждайки крайкасовите вкусотии.
Сетне една вафла взе. И още една.
— Пет и трийсет — каза касиерката накрая.
Мойта Габриела обаче още не беше приключила. Гледа, мае се, ще кажеш някой вафла Боровец ѝ трябва. Касиерката и тя търпеливо си чака, брате, не казва нищо, не мръдва. Все едно застинали бяха! Разтегли понятие времето, обърка се, посегна на обратно да тръгне, после пак напред, омаломощено се то взираше в жена ми, обидено от нейният да го отчете отказ.
След цели три минути жена ми взе Боровеца (знаех си!, ама дори да си знаеш, никога на жена не казваш какво иска, чу ли, драгий читателю), и него добави към покупките.* Търпеливата търговка бавничко взе всите дребни, дето жена ми бавничко извади от портмонето, бавничко ги прибра в касата и даде на жена ми бонче (пак тъй бавничко). Ех, търпеливи жени!
На излизане от магазина поздравих новите ми двама приятели.
— Ето я мойта търпелива жена!
Габи вдигна една вежда тъй остро и заплашително, че се кат бук изправих, насред гората, пардон, насред улицата. Тъй де!
— Синко, още много баница имаш да изядеш — рече Петьо и се щедро захили, разкривайки малки зъбки и подръпвайки лицето си в куп най-красиви старчески бръчки на веселяк човек.
По-после седнахме, приказвахме с Габ, тя хапваше доволно, аз обичливо ѝ гуках ама как много ѝ отива да се на слънце усмихва. Тъй, животът си продължи и за тая случка почти забравих, ама помнех още за търпеливите жени. Знаеш ли, брате, колко е това ново и интересно понятие привлекателно? Преди все мислех, че жената е нетърпеливо същество и че Габи е изключение. Ама не, тази продавачка от магазинчето бе втора! Намирали се!
Затуй реших експеримент да си правя. Габи си събираше монети от по една стотинка, две, пет. Помолих я да ми развали 20 лева и 19 стотинки, абе, тоест, 20, ама една стотинка да задържи за себе си, лихвица. Изпуфтя (разбрала, че за някаква глупост пак философка иде реч), метна ми една торба жълтици, брате, и ми рече да се оправям. И аз поех на път, жив и окриляващ път.
Викам си, първо в метрото. Със стотинките, пардон, торбата с жълтици. И то не другаде, а на станция Бизнес Парк отидох и паркирах Спарка. Търпеливите жени най- се намират по часпиково време, та и тогаз се ази появих. Хладния метро-въздух въздигна духа ми до смеещи се дивни висини. Навсякъде край мене бизнесдами и бизнеспичове горди бързо-бързо бягаха. Къв пожар е, брате, станал? А, верно, работата е свършила. След като преудолях работещия шок (помня, помня как и аз на пожар бягах от Бизнес Парка по едно време, братия, не съдя с нос към небесата вирнат, а съдя с разсърден от посттравматичен стрес нос, присъщ на завеяната ми натура чувствителна...) се към касата насочих, с торбата с жълтици.
Ей, братия, ако знаете как ме жената изгледа! Търпеливи жени, съществуват, окуражих се и започна да броя стотинки.
Една, две, три...
Напираше зад мене нервата, мнозинството, едни хули завираха, още малко да кипнат... жената зад стъклото (джам ли, пластмаса ли, абе, гише) наблюдаваше ме, брате, ще кажеш вкаменила се е и пак застинала е нейде в някое философско измерение на Айнщайн и релативизъм. Изброих жълтиците и с широка усмивка на победител ѝ ги подарих за едно билетче подарък в отговор. Зад мене петметрова опашка, пълна с търпеливи жени!
В метрото всите търпеливи жени с обич гледаха ме, още малко ще да заръкопляскат.
На “Сердика” слязох. Брате, добре, че с метрото не пътувам, пълно е с търпеливи жени! Измъкнах се от търпеливия хаос, щото аз вече не бях търпелив! Брате, сам се изнервям, но жертвата си струва в чест на всите търпения и търпеливи брожения.
Мол ще да е. Ей, сбърках станцията пак, драгий читателю! Айде, пак при търпеливите.
Една, две, три стотинки... не издържаха ми нервите та хвърлих и една жълтица от пет стотинки. Няма да ми провали експеримента, ама да се опише, че не всичко е било от по една стотинка, а имаше един път пет. Не знаех що, ама купчина народ ме наблюдаваше концентрирано. А, знам аз, жълтиците гледаха! Скътах си ги под якето белоснежно и ръцете засърбяха ме да си маската на цветчета сваля.
Пред молу — цял батальон търпеливи жени. Всяка е най-търпелива час по-късно да си вземе нов чифт обувки, че цел висша имаше — да прелее шкафа за обувки, да избухне гардероба, да валят по земята тъжно гардеробските врати и стени...
Къде да отиде, според тебе, драгий читателю, Зигфрид Философ в един мол? Ама разбира се, че в Хаш и Мъ, тоест, H&M, вий да не си помислихте книжарницата? Аз не чета, братия, аз дишам четене.
Тъй де, в магазинеца си взех една безбрежно скъпа тениска, ама в торбата с жълтиците трябва да има достатъчно, рекох си и се пред касата изтъпанчих. Продавачът там гледа, оглежда, чуди се. И аз гледам, оглеждам, чудя се.
— Колежката ви къде е? — попитах накрая, преди да сме пак във времето застинали.
— Коя колежка?
— Е как коя, бре, най-търпеливата! — и вдигнах торбата с жълтиците.
Пребледня продавачът.
— Танче!
Замина да я търси! Та който ми е казал, брате, че търпеливи жени няма, айде сега да ми обясни всичко това, как и отде се случи на бедничкия Философ.
Бел.м (бележка от маймуняк)
————
* – чета тази част на Габи и тя вика (дословен цитат, който запомних и скоро записах, тъй че, вярно е!): "Абе, три вафли ли съм взела? Поне да беше еклер? Едното беше здравословен бар със “снежна покривка” (ам, не знам какво е това, братия), това не е вафла, след това си взех еклер, това не е вафла, и накрая си взех вафла! Ами да, да си имаме уважението! Не са три вафли!"
© Зигфрид В. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мария, сърдечно ти благодаря!! Страхотна си! 🌈🌻🌸❤️
-
Ще те зарадвам ами! Само ти ли ще ни радваш с таланта си!🤗💕
-
Еххх, Мария, ама да знаеш как ме зарадва този коментар!! ❤️ Много си мила, да знаеш, наистина… трогнат съм и просто нямам думи!! 😍😍 Прегръщам те и аз!
-
Страхотен стил, само твой си, Зиги! 😃 Смехът се крие зад всяка сричка, после изкача изневиделица и вика : ето меее!🤣 С нещо ми напомни Васил Стефанов - Слона (лека му пръст..., лично се познавахме с този веселяк!)🌹. Но ти наистина заставаш зад думите, показваш само личицето си като весело малко момченце и увличаш всички в играта на мисълта си! Поднасям ти искрените си поздрави с най-голямото си възхищение!!! 👏Знаеш ли, че това ти е призванието, момче?! 💕Сигурно и болестта затова те е хванала, да те задържи вкъщи и да те изкомандва само да пишеш! Слушай я, няма да сбъркаш! А аз се нареждам на опашка за Зигфрид-смях! 🎈 Прегръщам те, талантливко такъв!!!🤗👏
-
Гени 😍 благодаря ти, усмихваш ме! 😊 ами, някои казват, че късмета е умение 🤔🤭😆 пък дали е тъй един Бог знае!
-
Зиги, голям късметлия си - все търпеливи си нацелил. .
Пишеш завладяващо. -
Миночка 🥰, благодаря ти, много си мила! Радвам се на коментара ти, много! 😊
Вики 🥰 може би си права! Професионално търпеливите жени 😉 благодаря ти за коментара!
Страхотни сте, приятели! 😊 -
Търпеливи сме, вярно е. Но... предимно професионално, вкъщи не сме чак толкова
-
Зиги, вече имаш почетно място на подиума на хумора! Действащ позитивно, разсмиваш и става ведро в сайта.Поздрав сърдечен!
-
Благодаря ти, Иван, благодаря и за “Любими”! 😊😊😊
-
Чудесен разказ! Поздравления!
-
Благодаря ти, Иван! Радвам се, че ти е харесал разказа! 😊 Поздрави!
-
Много хубав разказ! Поздравления!
-
Деа 😍 благодаря ти, Прекрасна! 😊
-
Страхотно!
-
Радвам се, Фреди! Благодаря ти! Поздрави и на теб! 😊
-
По някакъв начин ме докосна
Поздрави! -
Таня, радвам се, че си се разсмяла 😊😊
Флавия 🥰 много се радвам, че си се забавлявала! Благодаря ти за усмихващия коментар! 😊😊
Всички сте уникални, наистина! ❤️ -
Страхотно чувство за хумор! Днес за първи път попаднах на твой разказ, но той ме накара да прочета и другите, беше удоволствие ☺️
-
На търпението на жените
-
Хехе на какво? 😆😆 Смехът е важен! 😊😆😆
-
Разсмях се!
-
Таня 🥰 радвам се на усмивката ти и да те видя тук! 😊
-
-
Скити 🥰 много се радвам, че ти е харесало разказчето! Благодаря ти за милите думи! 😊😊😊
-
Зиги, ти си уникален Разказваш по много интересен начин и винаги чета с удоволствие и усмивка
-
Силвеее 😍 ама какъв коментар си ми написала, усмихна ме, много! Благодаря ти! Сега и аз си представих този камион 🤣🤣 Ти винаги ме насърчаваш и си много мила! Още веднъж, благодаря, много ме зарадваха думите ти. 😊😊😊
Ще използвам да благодаря пак и на другите за прекрасните коментари и за “Любими”. Усмихвате ме и пълните душата ми с щастие и благодарност! Прегръдки на всички! ❤️ -
Добър улов, Зигфрид, със сигурност се дължи на неподражаемия ти чар. Или трябва да си обясня тази търпимост да идва от наднорменото тегло на препълнените ти джобове. Пак не е това. Явно си им пуснал две-три кукички с шеги от твоите и са клъвнали. 😉 Другият път може и на лов за нетърпими 😉, опа, нетърпеливи исках да кажа. За случая ще ти трябва мрежа и естествено камион с каросерия. Може и от ония военните, сещаш ли се, отгоре с брезент. 😀
Да знаеш, аз бедният ти читател съм много щастлив, след като прочетох и дори си се представих в един такъв камион. Олеле!
Благодаря ти, Зиги за прекрасния разказ! -
Хехе, Светлана 😍, усмихна ме коментарът ти! Поздрави и на теб! 😊
-
Тъй е, едни ги търпят, други - не! 🤣 Явно търпението е въпрос на късмет. (Шегувам се) Поздрави!
-
Роси 😍 хаха ех, кофти маски, да ти крият прекрасната усмивка, бива ли тъй!? Благодаря ти, усмихна ме! 😊😊
-
Аз моето търпение го крия зад усмивка, па да знаеш каква голяма усмивка имам ( добре, че са маските да я скрият)! 🙂 Браво, Зиги! Ти си като свежа глътка въздух след осем часово стоене с маска! 🙃😄
-
Каролин 🥰, хехе, значи само усмивка е достатъчна? Иначе, да, от вафла до вафла има много разлика 🤣🤣 шегувам се, ама аз като не обичам много сладко и малко заплитам понятията... жена ми все ми се кара, че на Кит-кат-а викам “вафла”... десерт било 🤣🤣 Благодаря ти! 😊
-
Има ги, ама само когато им се усмихнат. Поне по себе си съдя.
Иначе права е жената, значи сега от барче до вафла, разлика има! И моя не внимава за детайлите и ми лази по търпението. :D Супер текст, поздрави и в някои хипермаркети има машинки за тези жълтици, много е удобно. -
Ехее! Значи, ще трябва много да внимавам да не те моля да ми разваляш пари 🤣😊
-
Зиги, имам. И най-редовно ми я гепят, при което търпението мигом се изпарява, включвам режим дракон и петнадесет етажа комшии разбират, че жълтичките ми ги няма.
-
Славея 🥰 верно ли? Е, значи и ти имаш торба с жълтици! 😂🤣
-
🤣🤣🤣, на мен това ми е за медитация. Да броя жълти стотинки.
-
Смути 😍, благодаря ти! Аз съм любопитко, тъй де 😅🤣
-
Зиги, неизчерпаем си А философско-женските ти търсения са просто култови
-
ИнаКалина 🥰, хаха уникален коментар, разсмя меее 🤣🤣
Гедеоне, хехе, виж, трябва и ти да започнеш с Философстване, отваря врати 🤣
Дон Бъч, радвам се, че си се разхилил 😂 Благодаря!
Младене, благодаря ти! Радвам се, че съм ти донесъл позитивно настроение! 😊
Вие пък донасяте такова на мен! 😊😊😊 -
Търпеливи жени има и те са единствено стойностните. Една жена не е ли търпелива, да си стои цял живот самичка! А ти, Зигфрид, имаш страхотно перо!
Нямаш представа с колко много позитивно настроение ме зареди в тази мрачна софийска утрин. Да ти се връща! -
Зигич, няма начин да не се разхиля докато те чета. Няма начин. Добър си, човече - далеч не само по душа
-
Почти два пръста и половина търпение ми остана уважаемий Зигфрид... викам си сега, ако почне да брои стотинките една по една значи съм приела лично този експеримент... Има някаква обратна пропорционална зависимост с времето, при която увеличаването на търпението на жената изчерпва времето определно за мъжа да чака търпеливо жената, докато тя се чуди дали да се среше наляво или надясно, защото и на нейната коса е почнало да се изчерпва търпението..ха-ха хубава тема си похванал- "на жената дал ум, а на мъжа- търпение"
-
🤣😂😍 Пепи, случвало ми се е “- Абе тия що си ги не пробутахте в някой магазин, нас ни не требат!”. Няма да казвам колко пъти трябваше да се проведе експеримента, за да даде точния резултат. Малки Зигфрид Философи не бяха наранени за написването на този разказ.🤣🤣
-
Изводът е: търпеливи жени има само за алфамъжкарите
мен билетката в метрото, приказвайки си по жисиема за кучето на комшията, дето им притаковало входа, ми вика серсем не търпеливо:
- Абе тия що си ги не пробутахте в някой магазин, нас ни не требат!
И никой нямаше отзад ми, сама на касата бях
Ще си сложа маска с брада и мустаци, да ми се не карат "търпеливите женки" -
Хаха, Иринка 🥰, благодаря за съвета! Ще гледам да не досаждам твърде много! 😊😉
-
Не го вярвам това, за търпеливите жени. И надуваема да е, все някога ще се спука, имай го предвид 😊
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
