Очите ми се замъгляват.
Съзнанието ме запраща назад в годините. Тогава...
Ония служби!
Широк, просташки подреден кабинет, с голямо омърляно бюро.
Пред него, на почетно разстояние, олющен, грозен дървен стол, като че закован.
На него съм аз.
Зад бюрото е Той!
Разпъват ме на кръст!
Влизат един след друг.
Едни викани, други сами дошли. До вчера бяхме заедно. До вчера бяхме приятели. До вчера ги учех.
Днес плюят. Един след друг. Не гледат в мен. Плюят!
Плюят и подписват. ...