Sep 8, 2009, 8:20 PM

Урок

663 0 1
2 min reading

        УРОК

     Очите ми се замъгляват.

     Съзнанието ме запраща назад в годините. Тогава...

     Ония служби!

     Широк, просташки подреден кабинет, с голямо омърляно бюро.

     Пред него, на почетно разстояние, олющен, грозен дървен стол, като че закован.

     На него съм аз.

     Зад бюрото е Той!

     Разпъват ме на кръст!

     Влизат един след друг.

    Едни викани, други сами дошли. До вчера бяхме заедно. До вчера бяхме приятели. До вчера ги учех.

     Днес плюят. Един след друг. Не гледат в мен. Плюят!

     Плюят и подписват.

     Дамгосан съм! Престъпник!

     С тях ли работих? С тях ли живях? С тях ли се смях? Тях ли учех?

     На нищо не съм ги научил!

     Последен влиза той.

     Побелял. Попрегърбен.

    И с него сме работили. И с него сме били. Най-малко него познавам. Не ни оставаше време за разговори. Просто работехме.

     Гледа в мен. Отговаря кратко.

     - Не е вярно. Лъжа!

     Оня зад бюрото губи търпение.

     Подбутва му натракани на машина листове.

     Скалъпени показания.

     Подбутва ги за пореден път и просъсква.

     - Ще подпишеш ли, или да те сваляме долу?

     Отблъсква листовете.

     Обръща се и тръгва към вратата.

     - Къде бе?

     - Долу.

     Този не съм го учил.

     Не е имало на какво.

     Той ми изнесе урок!

     Слезе в преизподнята вместо мен...

 

 

                       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...