28 mar 2018, 16:06

Утрото е в очакване

  Prosa » Relatos
1.3K 0 2
1 мин за четене

  Да се събудим и да благодарим, че ни се дава още един ден пътешествие. Пътешествие, което за някои вече е минало, за други ще приключи днес, а трети има още на какво да се научат.

  Утрото е притихнало и едва протяга розови ръце в далечината. Мутиралите мравки наречени хора, все още спят и от тях зависи, как ще ги посрещне утрото. То ще се усмихне на малкото дете и ще му поднесе един приключенски ден, в който дребосъка ще опознава света.  Тийнейджърът, чиито хормони все още си търсят правилната конфигурация, ще се събуди с мърморене, а утрото ще го чака търпеливо, за да отговори на зададеното  настроение. Девойката, едва навършила пълнолетие, ще се излежава до обяд и ще проспи най- прекрасния момент от деня и със ставането ще си сложи маската- стереотип „идеална визия“. Денят и на нея ще ѝ отговори подобаващо, като ѝ поднесе доза лицемерие и показност. Младото семейство, ще се събуди с усмивка, защото първото нещо, което видят ще бъде любимия човек до себе си. Те ще станат с радост и енергия. Утрото и тях ще ги приветства с отворени обятия. Бизнесменът на средна възраст ще се събуди бързайки за поредната делова среща и ще подмине най- невинният и хубав момент на деня. Сигурно ще подмине всички такива дни, докато не постигне целите си, но тогава няма да е първа младост. А когато остарее и кокалите едва го държат, ще се събуди рано и ще бъде, като малкото дете, което иска да опознае света. Той ще съжалява за пропуснатите възможности и за неосъществените си мечти.

  Човеко, единственият отговорник за предстоящия ден си само ти! Каквото настроение, емоция и нагласа зададеш на сутринта, утрото ще те очаква и като бумеранг ще отговори на желанията ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...