В кафенето влезе слаб и омърлушен мъж. Огледа злобно всички и седна на ъгловата маса. Помести пепелника, извит набързо от стара и нащърбена алпака, и вдигна към бармана показалеца си.
След малко той му донесе коняк.
– Не бързай да тръгваш! – каза кльощавият, изпи чашата и му я върна. – Донеси още две такива чаши и може да си вършиш другата работа.
Барманът кимна и отиде да изпълни поръчката.
Беше към десет предиобед и всички в кафенето говореха високо и пушеха, за да покажат отношението си към закона. Навън бе студено и затова никой не си сваляше връхната дреха. Съдържателят пестеше ток и не бе включил духалката.
По едно време двама се сбиха. Бе кратък бой, неравноправен и безсмислен като класова борба. Победеният си тръгна с кръв по носа и синина на окото. Псуваше по-добре, отколкото се биеше.
Слабият бе изпил коняка си и стана да си върви. Победителят в малката свада реши да му покаже силата си:
– Ти защо все мълчиш? Това е неуважително! Покажи уважение към всички тук и свали шапката ...