В кафенето
В кафенето влезе слаб и омърлушен мъж. Огледа злобно всички и седна на ъгловата маса. Помести пепелника, извит набързо от стара и нащърбена алпака, и вдигна към бармана показалеца си.
След малко той му донесе коняк.
– Не бързай да тръгваш! – каза кльощавият, изпи чашата и му я върна. – Донеси още две такива чаши и може да си вършиш другата работа.
Барманът кимна и отиде да изпълни поръчката.
Беше към десет предиобед и всички в кафенето говореха високо и пушеха, за да покажат отношението си към закона. Навън бе студено и затова никой не си сваляше връхната дреха. Съдържателят пестеше ток и не бе включил духалката.
По едно време двама се сбиха. Бе кратък бой, неравноправен и безсмислен като класова борба. Победеният си тръгна с кръв по носа и синина на окото. Псуваше по-добре, отколкото се биеше.
Слабият бе изпил коняка си и стана да си върви. Победителят в малката свада реши да му покаже силата си:
– Ти защо все мълчиш? Това е неуважително! Покажи уважение към всички тук и свали шапката си!
Той не носеше шапка. Но бе взел нещо от баща си, който навремето, твърдяха, е бил добър боксьор. Стовари юмрука си на същото място, където преди малко бе упражнил своята сила победителят върху победения в класовата битка.
– Какво става тук! – побесня барманът. – Омитайте се!
Двамата се вкопчиха здраво, натиснаха вратата и излязоха да довършат научния спор помежду си. Уважението винаги изисква продължителна дискусия, а студеното време охлажда страстите и ги превръща в доводи.
След десетина минути кльощавият се върна, целият в кръв, олюлявайки се.
– Забравих да платя – каза и остави една банкнота на барплота.
„Е, най-после някой да го научи да уважава другите!“, понесе са шепот в кафенето.
– Колегата беше прав – допълни кльощавият. – Не съм си плащал сметката вече цяла седмица. С тази банкнота ще уважа търпението.
– Какво стана с колегата? – заразпитваха някои, а един от тях скочи и отвори вратата да го потърси.
– Затваряй, че влиза студ! – разкрещяха се другите. – Какво значение има?
– Той няма да дойде тук скоро, ако изобщо дойде някога – съобщи дългучът. – Мисля, че вече ще говори съвсем трудно, а нали знаете: неуважително е да мълчиш. Дори когато няма какво да кажеш.
Всички млъкнаха. Барманът пусна духалката.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Георгиев Всички права запазени
