21 jul 2024, 9:42  

В Китен 

  Prosa » Relatos, De humor
533 7 25
3 мин за четене

В Китен 

 

 

    Когато бях десети клас момче, мечтаех да си лягам край морето. Със скромно, не опипано моме да гледам към звездите и небето. И след години, в Китен купих дом. На пет минути източно от плажа. С двуметров хол и тесничък балкон, във виличка на четири етажа. Там бързо си набавих куп неща: хладилен шкаф и цветен телевизор. Голяма спалня, калена кашпа, един диван и четри-пет сервиза.

Веднага се почувствах там… добре. Прибоят ме зареждаше с възбуда! Преминах от еспресо на фрапе, и пиех джин и тоник до полуда! Заглеждах се дори… и по жени! Мечтаех си за нещо по прилично, с което… да трезнея на зори и бурно, всяка нощ да го обичам. 

       И ето че, на пейката пред нас, тъй както си допивах на балкона, една жена приличаща в анфас, на мацната от Майстора, Мадона, с перфектни, неподправени гърди под тениска рисувана от Гучи, към мен погледна с шарещи очи, и в мен мераци хиляди отключи. Ухилих се към нея с много чар, и пуснах дълга стълба на паважа, у нас да се качи, да хапне нар, и с чашата в ръка да й разкажа, какви са мойте бъдещи мечти и как мечтая… да се будя в десет, от мирис на опържени катми и хрупкави, препечени принцеси. 

      А мацето, съвсем не беше в ред; веднага на балкона се прехвърли. Наля си много Узо в малко лед и гладничко, на нара се нахвърли. Преди да смънкам нещо, заяви, че много ще се радва… да остане. Самотните ми дни да разведри и на моите мераци… да пристане.

         Естествено, че мигом се навих да бъда с непознатата девойка и без да давам никакви пари, в тефтера да запиша нова бройка. Поканих я с едно: “Добре дошла!” И в банята посочих й бидето. Надявах се да спретнем чудеса, и сложих маков чай на наргилето.

     А мацката… разпусна в миг коси,

намести си с усмивка сутиена, изпъкна преднамерено с гърди; наточена, красива и засмена. С твърдени слабини си сипах ром, на мацката отворих литър Мини.* Присламчих се до нея, крадешком, и взех да душа нейните бикини. И не след дълго… аз я пожелах;

Погледнах й директно към гърдите Докоснах й коляното без страх, а тя погледна лошо към звездите. След миг ми стисна дясната ръка, и каза, че й трябва малко време. Че тя ще прави с мене чудеса, но трябва, като мъж да ме приеме.

     Реших да не напрягам този ден. Мадамата бе с бръмбари в главата, и макар да бе направена за мен, не бях приритал толкова в кревата.

      Така останах с нея - седем дни! За повече, аз нямах кански нерви. Обядвах без принцеси и катми, а с “вкусни”, позатоплени консерви. За сметка на това, аз се пропих; Девойката… с мен пиеше по литър. Научих се да поркам до зори от гръцката, сладникава мастика.

Диванът ми остана с нея… нов! Не скръцна и секунда под звездите! Започнех ли да питам за любов, самичък си опипвах слабините! След седмица запой, не издържах, помолих да си вдига чукалата. Пък тя избухна, в истеричен смях, изпъчи се и тропна ми с краката. След тропането с крак, ми обеща, че няма да е толкова проклета. Предложи ми; среднощна мусака след няколко сметанови омлета.

      Повярвах й на сладките лъжи, че може би, през юли ще намажа сметана върху нейните гърди, и тъй, като момче ще се докажа! Приготвих се за оран през нощта; напръсках си с Нивеа слабините, изгълтах триста грама Метакса, готов да се зарея из звездите. Но мацката, отново каза: 

     - Не! Не мога да ти правя днес омлети. Аз не харесвам твоя тип мъже, в кревата те… дори да са атлети! Желая ти, с принцеси и катми доволен да се будиш месец юли, но аз не съм от този тип жени, с които може - всеки да се жули!

        Събра си бързо малкото багаж:

чифт роклички и четката за зъби. Прескочи на неравния паваж и мигом сред тълпата се загуби.

        Цял час стоях с отворена уста, а след това си сипах чаша Мини. Момето беше хукнала в нощта, без сладките, вмирисани бикини!

 

*марка Узо 

 

Юри Йовев 

Юли 2024г.

 

 

 

© Yuri Yovev Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Летни приключения. »

2 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мария, замислих го като разказ, но не ми се получи без рими и виж какво стана. 😊👍🍀
  • Съжалявам, че не съм го прочела и гласувала навреме! В този разказ в рими ти пак ни демонстрираш високата си класа, Юрка. Браво, момче!👍🥰
  • Деа, в Китен мометата са различни, не са като в Слънчака. 😀👍
  • Хахахаха...то като стане така...🤣
    Глас и успех от мен!
  • Харпун, приятелю, абе хубаво е с Узо на морето, снощи ми хареса! 😀😀😀
  • Глас от мен Юрка,и никакво Мини а Мастика да знаиш.Поздрав и наздраве.
  • Доче!!! 😊😀 😀👍
    Вечно моите бамбини
    си забравят в нас бикини.
    Аз понякога ги душа,
    и с тъга - цигари пуша!
  • Урок по търпение си е това приключение
    и извод: че жегата лятна със лошо влияе
    на страстите мъжки ( но не на таланта)
    Недейте се влюбва по жега момчета!
    Това е!
    И Браво! И успех!
  • Кремена, Миночка, Валя, Петя!!! 😀
    Успешна седмица, момичета! 🍀
  • Героят пак много издържал. Ама и това моме упорито. 🙂
  • Прекрасно, гласувам ухилена до уши!
  • Браво! Глас дадох от воле,
    че си останал без сефте. 😄
    Поздравления, Юри!
  • Мария, Констанс!!! 😀 Морета… момета… 😀
  • Оригинално!
    А момето бе доста нахално.
  • Забавно е! Успех! Глас от мен!
  • Благодаря, Валери! 😊
    Ще го пусна разказа и като стихотворение в някоя група. 👍
  • Та това е цяла поема в проза! Успех в конкурса, Юри! Глас и 5 звездички от мен!
  • Емо, Яна!!! 😊
    Някой ден ще се пробвам и без рими. Със сигурност ще ми бъде по трудно! 😊
  • Готино! Успех!
  • Хареса ми това разказче в рими🙂.
  • Стойчо, Никола, Тони!!! 😀
    Не(вървеж) се е получило малко! Карък е лирическия! 😀😀😀
  • Забавно и много поетично! Ухили ме!
    Гласувам с две ръце!
  • Поздрав, Юрка! Държа ме в напрежение през цялото време като четях, че ще стана свидетел на любовна картина на фона на морето. Уви! Пило, яло и бегало. Страдам заедно с тебе заради тоя завършек. Поздрав още един път и глас!
  • От толкоз приказки за секс:какво излезе от подир?
    Заминавай на море със кекс!Жена ли?Любил си Сатир!😂
Propuestas
: ??:??