В Китен
Когато бях десети клас момче, мечтаех да си лягам край морето. Със скромно, не опипано моме да гледам към звездите и небето. И след години, в Китен купих дом. На пет минути източно от плажа. С двуметров хол и тесничък балкон, във виличка на четири етажа. Там бързо си набавих куп неща: хладилен шкаф и цветен телевизор. Голяма спалня, калена кашпа, един диван и четри-пет сервиза.
Веднага се почувствах там… добре. Прибоят ме зареждаше с възбуда! Преминах от еспресо на фрапе, и пиех джин и тоник до полуда! Заглеждах се дори… и по жени! Мечтаех си за нещо по прилично, с което… да трезнея на зори и бурно, всяка нощ да го обичам.
И ето че, на пейката пред нас, тъй както си допивах на балкона, една жена приличаща в анфас, на мацната от Майстора, Мадона, с перфектни, неподправени гърди под тениска рисувана от Гучи, към мен погледна с шарещи очи, и в мен мераци хиляди отключи. Ухилих се към нея с много чар, и пуснах дълга стълба на паважа, у нас да се качи, да хапне нар, и с чашата в рък ...