В Китен

В Китен 

    Когато бях десети клас момче, мечтаех да си лягам край морето. Със скромно, не опипано моме да гледам към звездите и небето. И след години, в Китен купих дом. На пет минути източно от плажа. С двуметров хол и тесничък балкон, във виличка на четири етажа. Там бързо си набавих куп неща: хладилен шкаф и цветен телевизор. Голяма спалня, калена кашпа, един диван и четри-пет сервиза.

Веднага се почувствах там… добре. Прибоят ме зареждаше с възбуда! Преминах от еспресо на фрапе, и пиех джин и тоник до полуда! Заглеждах се дори… и по жени! Мечтаех си за нещо по прилично, с което… да трезнея на зори и бурно, всяка нощ да го обичам. 

       И ето че, на пейката пред нас, тъй както си допивах на балкона, една жена приличаща в анфас, на мацната от Майстора, Мадона, с перфектни, неподправени гърди под тениска рисувана от Гучи, към мен погледна с шарещи очи, и в мен мераци хиляди отключи. Ухилих се към нея с много чар, и пуснах дълга стълба на паважа, у нас да се качи, да хапне нар, и с чашата в ръка да й разкажа, какви са мойте бъдещи мечти и как мечтая… да се будя в десет, от мирис на опържени катми и хрупкави, препечени принцеси. 

      А мацето, съвсем не беше в ред; веднага на балкона се прехвърли. Наля си много Узо в малко лед и гладничко, на нара се нахвърли. Преди да смънкам нещо, заяви, че много ще се радва… да остане. Самотните ми дни да разведри и на моите мераци… да пристане.

         Естествено, че мигом се навих да бъда с непознатата девойка и без да давам никакви пари, в тефтера да запиша нова бройка. Поканих я с едно: “Добре дошла!” И в банята посочих й бидето. Надявах се да спретнем чудеса, и сложих маков чай на наргилето.

     А мацката… разпусна в миг коси,

намести си с усмивка сутиена, изпъкна преднамерено с гърди; наточена, красива и засмена. С твърдени слабини си сипах ром, на мацката отворих литър Мини.* Присламчих се до нея, крадешком, и взех да душа нейните бикини. И не след дълго… аз я пожелах;

Погледнах й директно към гърдите Докоснах й коляното без страх, а тя погледна лошо към звездите. След миг ми стисна дясната ръка, и каза, че й трябва малко време. Че тя ще прави с мене чудеса, но трябва, като мъж да ме приеме.

     Реших да не напрягам този ден. Мадамата бе с бръмбари в главата, и макар да бе направена за мен, не бях приритал толкова в кревата.

      Така останах с нея - седем дни! За повече, аз нямах кански нерви. Обядвах без принцеси и катми, а с “вкусни”, позатоплени консерви. За сметка на това, аз се пропих; Девойката… с мен пиеше по литър. Научих се да поркам до зори от гръцката, сладникава мастика.

Диванът ми остана с нея… нов! Не скръцна и секунда под звездите! Започнех ли да питам за любов, самичък си опипвах слабините! След седмица запой, не издържах, помолих да си вдига чукалата. Пък тя избухна, в истеричен смях, изпъчи се и тропна ми с краката. След тропането с крак, ми обеща, че няма да е толкова проклета. Предложи ми; среднощна мусака след няколко сметанови омлета.

      Повярвах й на сладките лъжи, че може би, през юли ще намажа сметана върху нейните гърди, и тъй, като момче ще се докажа! Приготвих се за оран през нощта; напръсках си с Нивеа слабините, изгълтах триста грама Метакса, готов да се зарея из звездите. Но мацката, отново каза: 

     - Не! Не мога да ти правя днес омлети. Аз не харесвам твоя тип мъже, в кревата те… дори да са атлети! Желая ти, с принцеси и катми доволен да се будиш месец юли, но аз не съм от този тип жени, с които може - всеки да се жули!

        Събра си бързо малкото багаж:

чифт роклички и четката за зъби. Прескочи на неравния паваж и мигом сред тълпата се загуби.

        Цял час стоях с отворена уста, а след това си сипах чаша Мини. Момето беше хукнала в нощта, без сладките, вмирисани бикини!

*марка Узо 

Юри Йовев 

Юли 2024г.